Русия и Беларус са много близо до дефолт поради мащабните санкции, наложени върху икономиките им от страна САЩ и техните съюзници заради войната в Украйна, заяви главният икономист на Световната банка Кармен Райнхарт пред Ройтерс.
Заплахата за дефолт на Русия по външни облигации на стойност 40 млрд. долара – първото подобно голямо неизпълнение от годините след болшевишката революция през 1917 г. – виси над пазарите, тъй като редица санкции и контрамерки от страна на Москва до голяма степен откъснаха страната от световните финансови пазари.
„И Русия, и Беларус са на територия, водеща към дефолт“, казва Рейнхарт в интервю за агенцията. „Те все още не са оценени от агенциите като селективен дефолт, но са много близко до него“, отбелязва тя.
Във вторник агенция Fitch понижи рейтинга за суверенния рейтинг на Русия от В на С с още шест степени, което е т. нар. „боклук", заявявайки, че неизпълнението на задълженията е неизбежно, тъй като санкциите и търговските ограничения подкопават готовността на страната да обслужва дълга си.
Рейнхарт заяви, че досега последствията за финансовия сектор са ограничени, но могат да се появят рискове, ако европейските финансови институции са по-изложени на руски дълг, отколкото се предполага.
По данни на Bloomberg Русия има в обращение държавни облигации на стойност 49 млрд. долара в долари и евро. Лихвени плащания в размер на повече от 100 млн. долара са дължими на 16 март. На 4 април изтича срокът на облигации за 2 млрд. долара.
„Според нас дефолтът е най-вероятният сценарий", пише до клиентите си американската инвестиционна банка Morgan Stanley. „Ще бъда шокиран - абсолютно шокиран - ако се опитат да изпълнят плащанията си по-късно този месец", заяви бившият мениджър на хедж фонд Джей Нюман в скорошно интервю за Bloomberg.
Около половината от руските облигации в твърда валута се държат от чуждестранни инвеститори. Руските корпорации имат в обращение международни облигации за малко под 100 млрд. долара.
По данни на Банката за международни разплащания чуждестранните банки имат експозиции към Русия в размер на малко над 121 млрд. долара, като голяма част от тях са съсредоточени в европейски кредитори.
„Притеснявам се за това, което не виждам", каза Райнхарт. „Финансовите институции са добре капитализирани, но балансите им често са непрозрачни ... Съществува въпросът за неизпълнението на задълженията от страна на руския частен сектор. Не може да бъдем самодоволни“, пояснява експертът.
Според анализатори Украйна също ще се нуждае от облекчаване на дълга през тази година предвид огромните разходи, свързани с войната, и тежкото дългово бреме от 94,7 млрд. долара в края на 2021 г., въпреки че страната обеща да обслужва дълга си навреме и в пълен размер.
Райнхарт заяви, че е разумно да се очаква, че Украйна ще търси облекчение на паричните потоци, и изрази увереност, че кредиторите ще бъдат отзивчиви предвид настоящата ситуация. Според нея Украйна би могла да пропусне и предстоящо купонно плащане, поне по време на гратисния период, без това да се отрази на кредитния ѝ рейтинг.
„Украйна среща и ще среща разбиране предвид много трудното си финансово положение", каза тя. „Няма да се обявява в неплатежоспособност, докато все още е в рамките на гратисния период", посочи Райнхард.
Държавният дълг на Украйна включва 1,6 млрд. долара, дължими на кредитори от Парижкия клуб, и 4,9 млрд. долара на кредитори извън Парижкия клуб, по-голямата част от които се държат от Китай, твърдят експерти по дълговете.
Паралели със ситуацията през 1998 г.?
17 август 1998 г. е най-мрачният ден в икономическата история на нова Русия. По това време правителството спря да обслужва вътрешния дълг заради липсата на капитал и пусна рублата да девалвира. Финансовите пазари изпаднаха в криза. Доверието към Русия изчезна. След години на стабилност рублата загуби 75% за няколко седмици. Руските банки не можеха да изпълняват задълженията си. Международните финансови организации спряха да ги подкрепят.
Този път ситуацията се различава значително, посочват от n-tv. Първоначалната ситуация е напълно различна. По онова време Русия имаше висок държавен дълг и ниски валутни резерви. Освен това рублата все още е обвързана с долара, така че централната банка трябва да защитава обменния курс. В хода на азиатската криза и спада на цените на петрола това се оказа безнадеждно. Днес руската хазна е пълна с пари - не на последно място благодарение на високите цени на петрола и газа. Санкциите обаче замразиха голяма част от резервите на руската централна банка в размер на около 640 млрд. долара.
S&P и Moody's подчертават, че основните причини за повишения риск от неизпълнение на задълженията не e липсата на пари, а последиците от санкциите. Te също така силно ограничават възможностите на централната банка. Дори ако Русия плати, не е сигурно дали кредиторите в чужбина ще получат парите си. Друг проблем за международните инвеститори: Русия ще може да изплаща дълговете си в рубли, но няма да има право да превежда парите в чужбина.
Така или иначе, очертава се сложна ситуация. Експертът Нюман проучва проспектите на руските облигации и се натъква на „някои от най-безумните неща, които някога съм виждал". За разлика от стандартните държавни облигации, повечето от тях не съдържат клауза за отказ от суверенен имунитет в случай на неизпълнение, поради което не е ясно как и къде правителството може да бъде изправено пред съда, каза той. „Във всички тези облигации няма никаква защита за кредиторите".
Нюман знае за какво говори. Години наред той работи за NML Capital - хедж фонд от империята Elliott на американския милиардер Пол Сингър, който се специализира в „канибализиране на лоши кредити“. Нюман изигра важна роля и в 15-годишната съдебна битка за изплащането на аржентинския дълг по облигации в размер на около 100 млрд. долара в края на 2001 г. В крайна сметка NML събира дълга. Хедж фондът издирва държавна собственост в чужбина с помощта на армия от адвокати, а през 2012 г. дори конфискува военноморска фрегата в Гана. Но Нюман не иска да има нищо общо с облигациите на Путин: „Не бих платил и цент за тях".