Преди малко повече от две седмици гуверньорът на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл увери финансовите пазари и американското общество, че Фед ще бъде „скромен и пъргав“ в борбата си с инфлацията. Управителят на банката обаче вече е изправен пред засилващите се съмнения дали се адаптира достатъчно бързо и дали ефективно предава посланието на Фед относно реакцията на банката към устойчиво покачващите се цени, пише Джеймс Полити от Financial Times.
Инвеститорите започнаха да залагат на по-ранно и агресивно покачване на лихвите от сигнализираното от Фед, след като данните от миналата седмица показаха рекордно равнище на инфлацията в САЩ.
Някои трейдъри и икономисти дори започнаха да спекулират, че централната банка може да бъде принудена да действа извънредно, за да увеличи лихвата преди заседанието си в средата на март.
Има малка вероятност Фед да предприеме такъв ход, който обикновено се прави при екстремни обстоятелства. Само дискусията за тази възможност между хората, които следят ходовете на банката, и пазарните участници подчертават под какъв натиск е поставен Пауъл.
„Смятам, че Пауъл трябва отново да поеме контрола над паричната политика и да поясни каква е неговата позиция за затягането ѝ“, каза главният икономист в EY-Parthenon Грегъри Дако. „Задачата на Фед стана по-трудна, а не по-лесна с наближаването на повишението“, написа в бележка към клиенти главният икономист за САЩ в Morgan Stanley Елън Зентър.
След последното заседание на Комисията по отворените пазари Пауъл заяви, че финансовата институция ще разчита на постъпващите данни, за да прецени с какъв темп да е затягането на паричната политика. Централният банкер вече премина към по-ястребова позиция*, като посочи, че би обмислил и по-бързо затягане.
Това би могло да означава лихвени повишения в размер на 50 базисни пункта вместо 25 пазисни пункта в първата част на годината. Но докато някои ястребови представители на Фед, като управителят на банката в Сейнт Луис Джеймс Булард, са склонни към по-големи и ранни движения, то все още няма видим консенсус сред банкерите относно паричната политика.
Ръководителят на банката в Сан Франциско Мери Дели изрази по-предпазлива позиция в интервю за CBS в неделя. „Най-важното е да сме умерени в темпа и нещо важно - да разчитаме на данните“, каза Дели.
Най-скорошните данни подсилиха възможността за по-агресивно затягане, но вероятно само в допустимите граници. Икономическата картина и вероятността за по-рязко затягане може да станат по-видими преди двудневното заседание, започващо на 15 март. Дотогава ще бъдат публикувани още данни за пазара на труда и за инфлацията в страната.
Междувременно на международно ниво централните банкери ще проучват ефекта от възможен военен конфлит в Украйна, ако Русия реши да навлезе в страната.
В основата на изчисленията на Пауъл и на другите представители на Фед ще е най-добрият път за елиминиране на инфлацията по начин, който няма да застраши икономическото възстановяване. Според някои икономисти и анализатори централната банка все още играе на гоненица с инфлацията и трябва да я забави бързо, за да предоврати по-драматична намеса в бъдеще.
„Веднъж вкоренена на високо ниво, става трудно, ако не и невъзможно, инфлацията да се върне на целевото равнище, без да се повишат лихвите над неутралното ниво и без да се създадат условия за рецесия“, смята главният икономист в SGH Macro Advisors и професор в Университета в Орегон Тим Дюй.
Според други икономисти обаче ако Фед затегне политиката твърде рано, то банката рискува нанасянето на ненужни щети върху икономиката, основно защото фискалната подкрепа намаля и очакванията са инфлацията да се забави през годината.
„Много е трудно да се забави икономиката, без да се натиснат спирачките твърде силно и без да се прекали с действията. Трудно е [да се постигне това] и без да се рискува забавяне, което не е било желано“, каза още Дако от EY-Parthenon.
Един от най-големите източници на несигурност е фактът, че Пауъл и другите топ представители на банката не са имали изказване след последното ѝ заседание, нито пък има планове това да се промени тази седмица.
В понеденик ще говори Булард, а в петък гуверньорът на Фед в Ню Йорк Джон Уилямс. Пауъл все още очаква потвърждението на Сената за втория си мандат като управител на Фед и на практика ръководи институцията на „временна“ база.
Изглежда, че засега решението на Пауъл да остави инвеститорите в неведение относно позицията си за затягането на Фед направи и двете страни на дебата нещастни.
Икономистите, които подкрепят силна намеса, смятат, че централният банкер е твърде неясен в позицията си и дори колеблив по отношение на ангажимента си за ограничаване покачването на цените. Според тези, които се опасяват от преувеличена реакция на Фед, мълчанието на топ банкерите предполага съсгласие с предположенията на пазара за агресивни ходове.
Но за Пауъл и много от представителите на Фед изглежда, че изчакването, преди вземането на крайно решение, е предпочитана позиция. "Виждам рискове и от двете страни. Ако действаме твърде агресивно, бихме могли да допринесем към американската несигурност. Ако действаме твърде бавно, ще имаме приспособяване, което ще дойде в повече за икономиката", каза още гуверньорът на Фед в Сан Франциско Мери Дели.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.