Ръководителят на Банката за международни разплащания Агустин Карстенс наскоро предсказа мрачно бъдеще за финансовото ни бъдеще, цитирайки „Фауст“ на Гьоте: „душата“ на парите е заложена на карта.
Той предупреди размножаването на нерегулирани криптовалути и преминаването на компаниите от Big Tech към финансовия сектор рискува да навреди на доверието на потребителите и да разедини паричната система. За да създадем една по-сигурна алтернатива, централните банки трябва да издават дигитални пари, които да служат като основа за платежните технологии в частния сектор, отбеляза още той, цитиран от Лионел Лорен в материал за Bloomberg.
Но най-впечатляващата част от речта на Carstens не бе призива му за дигитални валути на централните банки (CBDC) – идеята съществува от години – а по-скоро признанието за главозамайващата скорост на промените в сектора на финансовите технологии от началото на пандемията. Карстенс обръща внимание на метавселената, децентрализираните финанси (DeFi) и на стейбълкойните, подчертавайки колко много са се променили нещата, откакто Facebook обяви през 2019 г. плановете си за своя валута Libra.
Как се развиват проектите за дигитални пари на централните банки по света.
Бързо се приближаваме към момента на истината за способността на централните банки да поемат ролята си в нашето криптобъдеще. Рекордно количество рисков капитал бе излято в сегмента на дигиталните активи миналата година. И все пак собствените планове на централните банки за издаване на дигитални валути – както показва горната карта – напредват много бавно. Повечето остават на страниците на технократски доклади или на експериментално ниво в контролирана среда. От дигиталния долар или дигиталното евро ни делят години. Развиващите се пазари, които имат по-малко за губене, обаче се придвижват по-бързо.
Лесно можем да видим защо има разминаване между не търпящия отлагане, радикален оптимизъм на Карстенс и бавна амбивалентност на много държави. В скорошен доклад на Камарата на лордовете във Великобритания CBDC бяха наречени „решение в търсене на проблем“ и бе предложено подобряване на регулациите, а не нова форма на централно издавани пари, която да бъде по-добър отговор на крипто- и финтех рисковете.
САЩ също не искат да направят първата стъпка, ако това ще дестабилизира долара. Скорошно проучване на аналитичния център OMFIF също показа, че потребителите на развитите пазари изглеждат достатъчно добре обслужени от настоящата система, за да разглеждат CBDC с повишен интерес.
Потребителите на развитите пазари са по-малко отворени към CBDC.
Като се има предвид до каква степен централните банки се затрудняват да изпълнят основната си мисия за ценова стабилност – тъй като инфлацията е поне три пъти над целите в по-голяма част от развития свят – поемането на още повече власт изглежда като голям риск.
Но би било опасно, ако тази амбивалентност се превърне в бездействие. Ако може да се направи нещо полезно за CBDC, то със сигурност може да бъде направено сега, особено след като пречките са основно за политики, а не технологии.
Визията на Карстенс, макар и много оптимистична, включва някои ключови преимущества, които регулациите може да не могат да създадат сами. Една CBDC може да функционира като спирачка пред плащанията в частния сектор, да е убежище във времена на криза и да предлага един по-открит международен стандарт за надеждни дигитални пари, отнемайки от привлекателността на криптовалутите като биткойна.
Професорът от университета „Корнел“ Есвар Прасад представя в книгата си „Бъдещето на парите“ и други преимущества. Така например плащанията могат да станат по-евтини и бързи, домакинствата с ниски доходи и тези с по-труден достъп до банкиране може да получат по-голям достъп до дигитални плащания и да има и по-малко измами и престъпления. Също така паричната политика би могла да се подобри, ако се прилага директно върху индивидуални сметки. Разпределянето на пандемични стимули може да стане по-лесно с дигитални портфейли.
Тези концепции са революционни и със сигурност ще имат своята цена. Свикнали сме да звъним в банката, за да се оплачем от грешка – само си представете да се опитате да звъннете в централната банка. Една CBDC също така би увеличила и ролята на държавата в икономиката, което е възможно да доведе до намаляване на иновациите, като в същото време посегне на достъпа до личните данни и ролята на търговските банки в икономиката.
Но цената може да бъде ограничена, както показват някои проекти в реално време. Когато става дума за лични данни, наскоро пуснатата нигерийска дигитална найра позволява малки плащания само с телефонен номер, като по-големи проверки се правят, когато и сумата се увеличи.
А когато става въпрос за финансова стабилност, бахамският „пясъчен долар“ има таван на сумите, които могат да бъдат държани в дигитални портфейли, което също ограничава тяхната тежест в икономиката. Ако тези инициативи на развиващи се пазари пожънат успех, ще е време САЩ и Европа да се запитат дали протакането през идните години е правилната стратегия.
Речта на Карстенс посочи фаустовия пакт, който е надвиснал над централните банкери, а именно как да постигнат сделка с технологичния сектор, която да не обрече душата на парите. Трябва да се направи избор: или да се запази пълния контрол върху всички аспекти на допустимите валути, или да се приеме потенциално по-ограничена роля и да се постави фокус върху запазването на конкуренцията при равни условия.
Ако CBDC не ни предлагат нищо, то не трябва да се страхуваме да го кажем. Но ако те могат да ни помогнат, може би нямаме времето да продължим с дебатите.