Оставете Фед и ЕЦБ. Дебатът за инфлацията е между Индия и Бразилия

На хиляди мили от коридорите на Федералния резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ) се разгръща сблъсък между противоречащи си възгледи за инфлацията. Две икони на развиващите се пазари наблюдават увеличението на цените и приемат коренно различни подходи – Бразилия увеличава лихвите, докато Индия предпочита да чака ситуацията да се разреши сама.

Този от двата подхода, който се докаже по-ефективен, ще формира урока от пандемията за цяло едно поколение банкери, пише колумнистът на Bloomberg Даниел Мос.

Covid-19 отне живота на почти 4 млн. души по света, като Бразилия и Индия бяха сред най-силно засегнатите държави. Но икономическият срив, най-големият от Голямата депресия насам, бе последван от впечатляващо – макар и неравномерно, възстановяване. И двете държави – гиганти в съответните полукълба, са част от тази положителна тенденция. Но възстановяването, колкото и да е приветствано, носи своите предизвикателства. А инфлацията е главната от тях.

В сърцето на аргумента е напрежението за това дали увеличението на цените е естествен и временен отговор на огромните стимули в отговор на кризата или е нещо по-гибелно. Но макар централните банки дълго да приоритизират разгромяването на инфлацията за сметка на растежа, те започват да дават на заден. „Необходима е подкрепа с политики от всички страни, за да се набере инерция за растеж“, посочи гуверньорът на Индийската централна банка Шактиканта Дас по-рано този месец, след като обяви голямо увеличение на програмата за количествени облекчения на страната.

Позицията на Мумбай има преимуществото да дава на зараждащото се възстановяване мащаб за набиране на инерция, като в същото време ограничава политиците, които може да поискат да се намесят в делата на централната банка. Тази стратегия обаче крие своите рискове. Рискът от погрешна преценка и инфлация може и да изчезнат. Тогава ръководството на банката ще трябва евентуално да увеличат лихвените проценти по-бързо и с повече, предизвиквайки най-вероятно нов спад. През това време ще се появят и някои изправящи косите икономически данни: цените на едро са нараснали до най-високото си равнище от 1992 г. миналия месец, докато инфлацията при цените на дребно през май задмина целта от 2-6% на централната банка.

В Бразилската централна банка не са толкова оптимистично настроени. Там затегнаха бързо паричната политика и то със сила – основната лихва се е повишила с 225 базисни пункта тази година. Последното покачване, обявено в сряда, я изпрати на равнище от 4,25%. Банката също така изпрати сигнал за ново повишение още през август.

Само Турция, която претърпя поредна рокада в ръководството на централната банка, е увеличила лихвата повече сред водещите икономики от началото на 2020 г. (Смята се обаче, че сега Анкара поставя основите за понижение).

Идеята на Бразилия е да се понижат лихвите по-скоро, оставяйки по-малко работа за по-късно. Ако изцедите инфлацията от икономиката в самото начало, ще покажете характер и ще направите бъдещите ангажименти за ценовата стабилност по значими. Въпросът с надеждността е особено важен, като се има предвид репутацията на Латинска Америка като регион, склонен към инфлация, банкови кризи и нужда от помощ от Международния валутен фонд (МВФ). За справка – съседна Аржентина все още не може да избяга от цикъла на високи лихви, следвани от фалити на фона на историята й с популистки политици начело.

Един от факторите е, че Бразилската централна банка наскоро получи официално независимост, сдобивайки се с цел за инфлацията и мандат да подсили заетостта. Банката изглежда много склонна да ограничи първото като начин да направи повече за второто.

На фона на голямото внимание на инвеститорите към промените в пазара на труда и потребителските цени в САЩ, би било добре те да погледнат как този дебат се разгръща на развиващите се пазари. Много страни приложиха инструментите на развития свят през последните десетилетия, за да привлекат международен капитал: насрочени срещи на централните банки, протоколи, прогнози, бъдещи насоки и пресконференции.

Този подход има голямо значение отвъд експертните кръгове. Трайността на икономическия консервативизъм в далечните краища на света може да помогне за определянето на бъдещето на 1,5 млрд. души. В Индия и Бразилия на риск са изложени както самият живот на хората, така и неговият стандарт и качество.