Рядко се случва централните банкери да се позовават на артисти от електронната музика. Дори само поради тази причина скорошната реч на италианския директор на ЕЦБ Фабио Панета предизвика сериозно раздвижване. Основното послание, според Панета, може да бъде обобщено със заглавието на песен на електронното музикално дуо Daft Punk: „Harder, better, faster, stronger“ („По-твърдо, по-добре, по-бързо, по-силно“. Френското дуо, което току-що обяви раздялата си след 28 години сценични изяви, е най-известно със своите динамични ритми.
Италианецът би искал да види точно такъв подход към паричната политика. Ако зависи от него, ЕЦБ трябва да решително да се опълчи на нежелания ръст в доходността по облигациите. Тя наскоро се повиши в САЩ, но също и в еврозоната. Това притеснява централните банкери на ЕЦБ. Те се опасяват, че това може да доведе до нарастване на разходите за финансиране на бизнеса и домакинствата в средата на пандемията.
Ето защо инвеститорите ще обърнат голямо внимание на това, което казва председателят на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференцията си. Освен това скорошното нарастване на инфлацията в еврозоната вероятно ще бъде проблем, както и новите прогнози на ЕЦБ за развитието на растежа и инфлацията в еврозоната. Следните четири теми са най-важни според германския Handelsblatt:
1. Как ще реагира ЕЦБ на нарастването на доходността на пазара на облигации?
Доходността на пазара на облигации в САЩ нарасна значително от началото на годината. Най-важният двигател е пакетът от стимули на американския президент Байдън на стойност 1,9 трилиона долара. Той вдъхва голям оптимизъм за развитието на американската икономика, но и подхранва очакванията за нарастваща инфлация. Тенденцията в САЩ повиши доходността на облигациите и в Европа.
Ето защо няколко високопоставени представители на ЕЦБ, включително управителят Лагард, заявиха, че ситуацията се следи отблизо. Експертът по парична политика в германската Commerzbank Михаел Шуберт очаква, че в Съвета ще има широкозастъпено съгласие за намеса, но различни мнения относно степента.
От гледна точка на икономиста на Allianz Катарина Утермьол „не е необходима драстична реакция“. „Засега би трябвало да е достатъчно ЕЦБ да приведе думите си в действие, като увеличи темпа на своите седмични покупки на облигации", казва тя. Икономистът на най-големия мениджър на активи в света Blackrock Елга Барч, която, подобно на Утермьол, е член на Съвета в сянка на Handelsblatt, експертна комисия по паричната политика на ЕЦБ, е на подобно мнение.
В този контекст Барч смята, че е жалко, че наскоро седмичните покупки на ЕЦБ спаднаха, въпреки че Лагард и други висши служители на ЕЦБ изразиха безпокойството си от нарастването на доходността на облигациите.
Според публикуваните в понеделник данни ЕЦБ е закупила допълнителни облигации за нетни 11,9 млрд. евро през петте дни до 5 март. През предходната седмица сумата бе 12,0 млрд. евро. И двете стойности бяха доста под средния обем на покупките през последните няколко месеца. От юни ЕЦБ купува облигации на стойност средно 15 млрд. евро седмично.
Седмичните данни обаче се влияят от сезонни фактори, като изтичането на по-старите книжа от инвентара. На срещата в четвъртък ЕЦБ може да предложи перспективата за разширяване на седмичните покупки. Предварителните изявления на някои централни банкери сочат в тази посока.
Ръководителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало например заяви, че ЕЦБ може и трябва да реагира на нарастването на доходността, ако тя е нежелателна. Първата отправна точка за това е програмата за изкупуване на облигации в рамките на пандемията, наречена PEPP.
Управителят на Гръцката централна банка Янис Сторнарас също призова за по-бързи покупки на облигации. ЕЦБ разшири програмата PEPP до 1,85 трилиона евро през декември и я удължи до март 2022 г. Около един трилион евро от тази сума все още не са използвани.
В резултат на това тук все още има много свобода на действие. Икономистът от Allianz Утермьол смята, че е необходимо да се предложат покупки на облигации, за да се запази възвръщаемостта. От нейна гледна точка това може да доведе до по-ниска нужда от закупуване от ЕЦБ в крайна сметка, защото това би повишило доверието в нея.
2. Ще даде ли Кристин Лагард сигнали за по-нататъшно облекчаване на паричната политика?
Председателят на ЕЦБ Лагард също може да даде сигнали за по-нататъшно облекчаване на паричната политика. Нейният колега в борда на директорите Панета не само се позова на Daft Punk в последната си реч, но и заговори за кривата на лихвения процент.
Това означава нова форма на лихвена политика, при която централната банка не само определя много краткосрочни ключови лихви, а вместо това поддържа в тесен коридор цялата крива на доходност, т.е. нивото на доходност на държавните облигации за всички падежи. Япония следва такава стратегия от дълго време.
Шансовете това да се случи обаче са малки. За разлика от японската централна банка, ЕЦБ отговаря не само за една държава, но и за общо 19 държави членки на еврозоната. Дори само това прави изпълнението на подобна политика много по-трудно и сложно от правна гледна точка.
Само преди няколко седмици главният икономист Филип Лейн заяви, че е „кристално ясно, че няма да се занимаваме с контрола върху кривата на доходността". Икономистът на швейцарския мениджър на активи Pictet Фредерик Дукрозе приема, че изричният контрол на кривата на доходност ще срещне силна съпротива в рамките на Управителния съвет и не очаква подобно решение.
3. Как ще се изкаже Лагард за инфлацията?
Друга гореща тема в момента е инфлацията. По-специално в САЩ има опасения, че много големият размер на новия пакет стимули ще прегрее икономиката и ще доведе до висока инфлация. И в еврозоната инфлацията се повиши в началото на годината. Икономистите предполагат, че възходящата тенденция ще се задържи и през цялата година - особено в Германия.
Те обаче приписват това главно на еднократни ефекти, като нормализирането на ДДС след временното намаление през миналата година, въвеждането на данъка върху въглеродния диоксид и така наречените базисни ефекти при цените на енергията. Тъй като цената на петрола падна рязко миналата година вследствие на пандемията, сега вероятно ще бъде по-висока в сравнение с ниските нива от предходната година.
Все още обаче не се наблюдава трайна тенденция към по-висока инфлация. Неотдавна управителят на Германската централна банка Йенс Вайдман заяви, че по-специално заплатите трябва да се увеличат по-рязко заради това. С оглед на увеличената безработица вследствие на пандемията, засега обаче това не се очаква. Лейн пък заяви, че макар инфлацията наистина да се ускорява, то тя продължава да не е това, което ЕЦБ иска да постигне. „Това, което наблюдаваме сега, не е значителна и постоянна промяна в пътя“ на инфлацията, каза той и настоя, че растежът на цените продължава да е прекалено бавен и изисква стимулите на ЕЦБ.
Поради това повечето икономисти смятат повишаването на инфлацията тази година за временно явление и гледат на него като на комуникационно предизвикателство за ЕЦБ. По-специално в Германия населението се счита за особено чувствително към инфлацията.
„Кристин Лагард трябва да даде да се разбере по време на пресконференцията, че Съветът на ЕЦБ ще разгледа тези еднократни ефекти в своите съображения за паричната политика“, съветва икономистът от Blackrock Елга Барч.
4. Какво развитие очаква ЕЦБ за растежа и инфлацията?
На пресконференцията си след заседанието на съвета Кристин Лагард ще представи и новите прогнози от ЕЦБ за развитието на растежа и инфлацията в еврозоната до 2023 г. В сравнение с декември прогнозата за инфлацията вероятно ще бъде повишена за тазгодишната и намалена за 2022 г.
Икономистите от Съвета в сянка прогнозират растеж от 4,3% за 2021 г., 3,9% за 2022 г. и 1,9% за 2023 г. През декември ЕЦБ прогнозира ръст от 3,9 процента за тази година, 4,2 процента за 2022 и 2,1 процента за 2023 г. За инфлацията икономистите от Съвета в сянка прогнозират стойност от 1,4% за 2021 г., 1,2% за 2022 г. и 1,3% за 2023 г. В прогнозата си за декември ЕЦБ очаква 1,0% за 2021 г., 1,1% за 2022 г. и 1,4% за 2023 г.
18:18 | 04.09.22 г.