За осем години на турските финансови пазари имаше само едно кредо: лирата губи стойност. Постоянно. Това се промени от ноември насам. Валутата на страната сега се завръща сред инвеститорите.
В понеделник сутринта валутата на развиващия се пазар достигна важна граница. За първи път от шест месеца насам турската валута се търгува под прага от седем лири за щатски долар. През ноември един долар струваше до 8,58 лири.
Новата сила на лирата убеждава все повече инвеститори. „Смятаме, че сега е подходящ момент да инвестираме в Турция“, каза Прамол Даван, ръководител на отдела за развиващите се пазари в Pimco, най-големият мениджър на активи в света.
„Политиките, които виждаме, са в правилната посока и докато Турция продължава да води тази политика, тя може да се възползва от благоприятната външна среда за развиващите се икономики“, казва той.
Междувременно Amundi и UBS оцениха Турция с „надценена“. След второто повишаване на лихвения процент в края на миналата година Vanguard Asset Management затвори всички къси позиции за лири, с които мениджърът на активи преди това бе заложил на падащ курс на лира.
Това стана възможно чрез мащабна промяна в курса на турската икономическа и финансова политика. След като лирата спадна драстично и около 100 милиарда долара от валутните резерви се стопиха, тогавашният финансов министър Берат Албайрак загуби работата си в началото на ноември. Изгонването му се случи неочаквано и съвпадна с официалната победа на изборите на Джо Байдън в САЩ.
Наследникът на Албайрак Лютфи Елван не се поколеба дълго и веднага назначи нов шеф на централната банка. Наджи Агбал обяви война на инфлацията, откакто встъпи в длъжност - и игнорира коментарите, отправяни от президента Реджеп Тайип Ердоган междувременно. Като едно от първите си действия в длъжност Агбал повиши основния лихвен процент, а след това го повиши отново през декември. В рамките на едно тримесечие той го повиши с 675 базисни пункта. Дълго време ключовият лихвен процент в Турция беше доста под инфлацията. Така че спестителите дори трябваше да плащат допълнително за парите си – а обратно, заемите бяха много евтини.
Реалният лихвен процент, т.е. разликата между номиналния лихвен процент и инфлацията, беше отрицателен. Следователно за международните инвеститори не си струваше да инвестират парите си, например, в турски книжа, което оказва натиск върху лирата. Поради валутния риск инвестициите в турски акции също бяха по-малко привлекателни.
Сега основният лихвен процент е 17 процента - над инфлацията, която наскоро беше около 15 процента. Това не пропусна да окаже влияние върху обменния курс на турската валута: лирата поскъпна както спрямо долара, така и спрямо еврото. От турска гледна точка европейската обща валута, подобно на долара, е поевтиняла - от 10,19 лири на 8,55 лири.
От ноември в Турция са вложени 15 милиарда долара пари на чуждестранни инвеститори. Делът на чужденците, притежаващи турски облигации, се е увеличил от 3,5 на 5%. Очаква се турските компании да пренесат чуждестранни облигации на стойност 6,7 млрд. долара, които трябва да изтекат тази година, до следващата година. Купонните ставки са намалели наполовина от ноември.
14:04 | 14.09.22 г.