2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".
За това какви уроци даде на инвеститорите отминаващата 2020 г. и кои ще са най-печелившите сектори през новата година Investor.bg разговаря с анализатора на инвестиционния посредник "София интернешънъл секюритиз" Ивет Николова.
Кой беше най-важният урок за инвеститорите в акции през 2020 г.?
Инвеститорите трябва да обърнат внимание на цикъла на печалбата (маржове на нетна печалба за S&P компаниите) и винаги да търсят икономическа причина, поради която нещата се случват. Когато цикълът на печалбата достигне връх и започне да се забавя, пазарите стават много дарвинистични (теория на Чарлз Дарвин) и това се превръща в оцеляване на най-приспособените. Все по-малко компании могат да поддържат темповете си на растеж, тъй като икономическата среда става все по-трудна. Това, което се забелязва, е, че инвеститорите гравитират към все по-малко и по-малко на брой компании, наддават цените, наддават множителите и така в крайна сметка получаваме много тясно лидерство на фондовия пазар, породено от забавящия се цикъл на печалбата.
Цикълът на печалбата в САЩ достигна своя връх през 2018 г., маржът на печалбата започна да намалява, лидерството при компаниите започна да се стеснява и да се свързва все повече с технологичния сектор. Като лидери се позиционираха компаниите, които успяха да съхранят и да поддържат темпа си на растеж, тъй като цикличната среда се обърна срещу повечето компании. Пандемията направи печалбите още по уязвими. В крайна сметка концентрацията бе основно в пет акции - FAANG, които можеха да поддържат темповете си на растеж в изключително лоша среда. Така получихме това наистина тясно лидерство в индекса, което отразява ограничен икономически растеж.
Другото нещо, което инвеститорите трябва да имат предвид, е, че компаниите, предлагащи растеж (growth assets) бяха значително облагоприятствани от ниските лихвени проценти и липсата на инфлация. На практика ниските реални лихви означават, че динамиката на растеж на икономиката е много лоша. Нещо повече, тъй като реалните лихви стават по-ниски, това означава, че инвеститорите на практика нямат същата норма на възвращаемост на капитала и следователно са по-склонни да плащат за нещо, което действително предлага растеж на фона на слаб икономически растеж. Това обяснява огромния приток на капитал в технологичните компании и защо технологиите се представят толкова добре.
Ще бъде ли от полза за европейските акции победата на Джо Байдън на президентските избори в САЩ? Как точно ще повлияе неговата политика на пазара?
Байдън ще въведе по-топли двустранни отношения с Европа. Той също така държи на подновения ангажимент за многостранност и конкретни гаранции за НАТО и ООН, както и за повторно влизане в Парижкото споразумение за климата и иранските ядрени записи. ЕС подкрепя решимостта на Байдън да се противопостави на авторитаризма и корупцията, като същевременно напредва в областта на правата на човека и други глобални цели, включително изменението на климата. По отношение на търговията, с администрацията на Байдън ще бъде по-лесно да се подпише търговско споразумение. Байдън също може да отвори вратата за подновяване на трансатлантическо споразумение за свободна търговия, от което ще спечели експортната индустрия в Европа и най-вече автомобилният сектор, на който Тръмп искаше да наложи тарифи.
Как неяснотата около преговорите между ЕС и Великобритания за бъдещите отношения след 1 януари 2021 г. влияе на пазарите и в частност на европейския? Как очаквате пазарите да реагират при постигане на сделка или обратното - на Brexit без сделка?
На практика големите финансови и индустриални холдинги вече са отчели в стратегиите си възможността от Brexit без сделка. За тях основният проблем би дошъл от данъчни ефекти при липса на преференциално третиране на Великобритания, както и степента, в която ще се затрудни обратното проникване на пазара на Великобритания след фактическото излизане при липса на ясни механизми относно третиране на инвеститори и търговски партньори.
Основният проблем за Европа от излизане без сделка би било фактическото позициониране на Великобритания като директен конкурент и алтернатива на ЕС за инвеститори и контрагенти от САЩ и Далечния изток, както и потенциални рискове от „отворени врати“ на Великобритания за бизнес от Африка, Близкия изток, Русия, Латинска Америка, по отношение на които ЕС има рестриктивен режим. В настоящия момент няма индикации за подобна позиция на Великобритания по отношение на държавите, за които ЕС заема позиция на „затворени врати“. В този смисъл от съществено значение са и конкретните параметри на сделката, включително доколко е възможно Великобритания да послужи за „вход“ на инвеститори към Европа с оглед на факта, че и в момента предпочитаното законодателство за търговски и финансови международни договори е британско право.
Какво ще се промени при инвестирането през 2021 г.? Как ще се променят инвестиционните портфейли след пандемията?
Сега вече имаме на хоризонта разработени няколко ваксини, като това предполага, че икономическата среда ще бъде много по-добра през следващата година, печалбите вероятно ще се възстановят и ще достигнем дъното на цикъла на печалбата. Това в основата си е аргумент, че трябва да обърнем внимание на по-малките компании, на по-цикличните компании, може би на компаниите в развиващи се пазари и Европа. Инвеститорите често забравят, че пазарът всъщност не се интересува от абсолютните стойности на добро или лошо. Пазарите оценяват на относителна база по отношение на по-добро или по-лошо.
Другото нещо, за което хората забравят, е, че ако инфлацията се покачи, реалните активи, производствените активи стават по-ценни. Когато започне да се наблюдава повече инфлация, хората съкращават времевия си хоризонт. Това, което се случва, когато съкратите времевия си хоризонт, е, че не ви интересува какво ще се случи след пет години или 10 години. В такава ситуация инвеститорите започват да обезценяват нематериални активи (голяма част от баланса на технологичните компании) и преоценяват материални активи (реални активи като цяло).
Кои фактори движат инфлацията сега?
Пандемията всъщност беше катализатор за преминаване от режима на доминираща парична политика към фискална политика. Растежът на парите в САЩ в момента е около 23%, 24%, 25% годишно. В краткосрочен план по-голямата част от разходите ще бъдат за подпомагане на доходите на хората, засегнати от пандемията. Това е вид инфлация (monetary inflation), която може да създаде смущения в краткосрочен план. Но в крайна сметка смятаме, че ще имаме бум на капиталовите разходи, когато инвеститорите, компаниите и правителството започнат да инвестират реални пари в ценни неща, като инфраструктура или нови проекти, които създават постоянни работни места. Това може да доведе до бум на производителността през следващите 10 години.
Фед
Смятаме, че докато икономиката се подобрява и безработицата намалява, Федералният резерв ще бъде склонен да остави кривата на доходността да се изостри (дългосрочната доходност по облигациите да се увеличи повече отколкото краткосрочната). Това ще бъде в полза на банките, чиято печалба ще се увеличи и ще направи отпускането на кредити по-привлекателно. Това ще доведе до увеличение на паричното предлагане. Нещо повече, отслабването на долара, което забелязваме, ще доведе до известна инфлация (cost inflation) тъй като цените на суровините и като цяло цените на вноса ще се повишат.
Неравенство в доходите
На политическо ниво се забелязва безпокойство от неравенството на доходите на населението и се търсят способи за по-равномерното им разпределение. Всъщност минималните заплати в САЩ нарастваха значително през последните 3 години, удвоявайки се в много щати. Ще има натиск върху компаниите да плащат по-добра заплата, да разпределят дохода по различен начин. При това положение трябва да обърнем внимание на компании, които имат способността да пренасят тези разходи за труд на клиента.
Битката между Китай и САЩ
Битката между Китай и САЩ очевидно е инфлационна, това е ход за деглобализация. Търговският дефицит на САЩ е огромен, което означава, че САЩ внасят повече, отколкото изнасят. Ако има поставени тарифи и смущения в търговията, всички тези неща, които продължават, цените ще се повишат и това ще навреди на потребителя. Доколкото глобализация се свива, важно е инвеститорите да мислят за местния бизнес, местните компании, които продават на местно ниво.
Кои са печелившите сектори / класове активи?
Най-позитивни сме по отношение на материалите - метали и добив, главно защото те са суровини. Но не сме оптимистични по отношение на петрола, поне в близкото бъдеще, предвид пандемията и естественото потискане на търсенето на петрол, което се забелязва. Харесва ни, че има много цели и идеи в сектора на алтернативната енергия, както и електрическите превозни средства, но хората забравят, че за производството на батерии е необходимо много мед и други метали, да не говорим за материалите, които са нужни за цялата инфраструктура, която трябва да бъде изградена, за да се зареждат тези прекрасни нови изобретения.
Друг сектор, в който виждаме ръст е финансовият. Имайки предвид, че лихвите ще се покачват при растяща инфлация, то финансовият сектор е доста привлекателен в момента, тъй като е един от най-евтините спрямо мълтипъли. Лихвите по японските държавни облигации (JGB) най-накрая започнаха да се движат нагоре, те достигнаха дъно през 2016 г. като тази година по време на пандемията дори не се доближиха до нов минимум. Така че ако Япония ни доведе до дефлация, тя вероятно ще ни и изведе. Оптимистично настроени сме към Япония, тъй като банковата система там ще спечели значително.
New Energy Green Deal - според сделката на ЕС вятърната енергия ще получи огромен тласък в рамките на 25-кратно увеличение на офшорните мощности (от 12 гигавата в момента на 300 гигавата до 2050 г.), необходими за постигане на целта за въглеродна неутралност до 2050 г. Инвестиции на стойност до 940 млрд.долара ще бъдат предприети най-вече от комунални и енергийни компании.
Малките и средните бизнеси обикновено се справят по-добре от големите, когато лихвите се повишават, тъй като това е индикация, че има някакъв номинален растеж на БВП, който компаниите с малка капитализация могат да добавят към чистата печалба с помощта на оперативен ливъридж. Нещо повече, американските и европейските компании с малка капитализация дължат по-нисък процент от приходите си на глобализацията, така че до степента, в която вървим към деглобализиран свят, те биха спечелили непропорционално.
Разликата в продукцията (разликата между действителния БВП и потенциалния БВП) е огромна, но поради пандемията ще има недостиг на много различни неща. Много е лесно да се изключи икономиката, но е трудно да се рестартира. С разпространението на ваксините и овладяването на вируса през следващата година ще има момент, в който търсенето наистина ще се повиши в някои области като например в сектора на туризма, но няма да има достатъчно предлагане. Така че има доста добра ценова мощ, която може да бъде страхотна възможност за инвестиции през следващата година.
Положителни сме по отношение на акциите – международните акции (предимно извън САЩ) са евтини. Япония предлага повишена възвръщаемост на капитала и по-дружелюбно поведение към акционерите. Япония ще бъде лидерът в инфлационната история. Европа е добра възможност, европейските акции са много циклични. В Китай първи се справиха с вируса. Те отново са играчи на световния търговски пазар, защото те са тези с отворените/работещите фабрики. В момента се справят добре на относителна основа. Но в крайна сметка останалата част от света ще отвори отново икономиките си и ще стане по-настъпателна към Китай и техните търговски практики, защото развитите държави сега гледат на Китай като на конкурент. Оптимистични сме за развитието на потребителската икономика в Китай, те преминават от инвестиционно ориентирана икономика към потребление. Доходът на глава на населението нараства. Това създава огромни възможности за тези потребителски услуги и продукти.
11:13 | 13.09.22 г.