Мрачните прогнози за долара са на мода. Широкият индекс, който отчита движението на зелените пари спрямо кошница от валути, се понижава с около 10% от средата на март. Повечето банки и анализатори очакват тенденцията да продължи, като някои прогнозират, че обменният курс на американската валута може да падне с 20% или повече през 2021 г.
Изтъкват се четири аргумента защо доларът ще поевтинее, пише в свой анализ за FT Бари Айхенгрийн, професор по икономика и политически науки в университета Бъркли в Калифорния. Първо, като водеща световна резервна валута доларът се засилва, когато несигурността се увеличава, както се случи през март. Сега, с пускането на първите ваксини срещу коронавируса, най-лошото от несигурността вероятно вече е зад гърба ни.
Може, разбира се, да има известна остатъчна несигурност относно производството, разпространението и приемането на ваксините, но със сигурност тя няма да е достатъчна, за да оправдае по-нататъшно 20-процентно спадане на долара.
Второ, продължават количествените облекчения на Федералния резерв на САЩ, който беше по-агресивен от другите централни банки при разширяването на баланса си. Тези други централни банки обаче не са се изявили. По-специално ЕЦБ изглежда не е склонна да приеме допълнителна сила на еврото и сигнализира, че ще действа за ограничаване поскъпването на валутата.
Трето, Америка отчита дефицит и по бюджета, и по текущата сметка. Тези дефицити трябва да бъдат финансирани чрез внос на капитал. Привличането на това външно финансиране изисква да се направят американските активи по-привлекателни чрез поевтиняване на долара.
Това, разбира се, е същата хипотеза за „двойни дефицити“, широко позовавана преди финансовата криза от онези, които предсказваха крах на долара. Тогава американската валута не се срина и има основателна причина да се съмняваме, че ще се срине и сега.
Разбира се, правителството на САЩ вероятно ще продължи да отчита дефицити, поне доколкото може да се прогнозира. След като публичният сектор спестява по-малко, текущата сметка на САЩ, която е разликата между инвестициите и спестяванията, ще премине дълбоко в дефицит при равни други условия.
Проблемът е именно в това – че другите условия не са равни. Държавните спестявания в САЩ може да са паднали, но частните спестявания нарастват. Част от това увеличение е в резултат на временното блокиране – трудно е да харчите по празниците, докато сте под карантина. Други обстоятелства обаче вероятно ще останат. На американските домакинства им беше напомнено за неадекватността на техните предпазни спестявания. Невъзможността да си платят наема само след четири седмици без работа е сигнал за събуждане.
Това го знаем и от историята. Американските спестявания се повишиха и останаха в резултат на депресията. Хората, които са преживели този изпепеляващ епизод от първа ръка, остават по-финансово и икономически консервативни през целия си живот. Covid-19 може да има аналогичен ефект.
Инвестициите също ще бъдат засегнати. Големите инвестиционни проекти ще останат на изчакване, докато компаниите имат по-ясна представа за постпандемичния пейзаж. Дали бизнесът ще е готов да влага пари в офис площи в града, бизнес хотели или големи самолети преди да разбере доколко преминаването към отдалечена работа е за постоянно? Дори ако нивата на спестяване в САЩ останат ниски, инвестициите може да са ниски и през няколкогодишния хоризонт, важен за валутното прогнозиране.
Очевидно валутните пазари не са взели тези точки предвид, но други участници на пазара очевидно са. Ако постоянният спад на вътрешните спестявания и ранното възстановяване на инвестициите бяха сложени на масата, тогава щяхме да наблюдаваме рязко повишаване на лихвените проценти и инфлацията. В тази посока обаче има само много скромни движения.
Четвърто, твърди се, че краят на американското геополитическо господство неизбежно предвещава падане на долара. Глобалната хегемония на Америка след Втората световна война е важна основа за статута на долара като водеща световна валута. Това господстващо положение сега е под въпрос заради непостоянната едностранност на президента Доналд Тръмп. Други страни разглеждат САЩ като разрушена демокрация и ненадежден партньор. Същевременно Китай и юанът се позиционират като алтернативи.
Въпреки че има нещо вярно във всичко това, новата администрация на президента Джо Байдън може да отстрани част от нанесените вреди, като се ангажира отново с многостранността и партньорите на САЩ. Освен това Китай и юанът трябва да извървят дълъг път, за да успокоят чуждестранните инвеститори. Изземването на активи на политически дисиденти със сигурност няма да насърчи по-бързото приемане на юана на световната сцена.
Прогнозирането на обменните курсове може да е глупава игра, но поради всички тези причини би било глупаво да се залага на продължаващ спад на долара.