През юли нидерландският премиер Марк Рюте се бори с голям ентусиазъм срещу онази Европа, финансираща икономическото възстановяване след кризата със знак на солидарност чрез трансферни плащания към особено засегнатите страни.
Това предлагаха Германия, Франция и Европейската комисия. Рюте, лидер на „спестовната четворка“ (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция), предпочиташе програмата да е само от заеми - и почти провали срещата на върха.
Лидерите заседаваха заедно цели четири дни и накрая се договориха за почти поравно разпределение с предимство на безвъзмездните средства. Три месеца по-късно излиза, че кредитната кампания на групата от четирите държави се превръща във фарс. Много държави членки не искат и да чуят за облигациите на Рюте.
"Няма да вземаме никакви заеми от ЕС, а само безвъзмездни средства", заяви френското Министерство на финансите пред Handelsblatt. Условията са направили заемите безинтересни: страната можела да заеме средства на международните пазари по-евтино и по-лесно. „Защо да взимаме заеми, чието изплащане чрез ЕС ще бъде по-скъпо за нас?“, питат в Париж.
Подобни отговори идват и от Берлин, Брюксел, Мадрид и Лисабон, но също и от Атина. А върхът на всичко това: Рюте, нидерландецът със зашитите джобове сам презира заемите, за които се бори толкова усилено.
"Няма да използваме заемите от пакета за възстановяване на ЕС, но най-вероятно ще използваме безвъзмездните средства", казва говорител на холандското финансово министерство пред Handelsblatt. Подробностите все още подлежат на обсъждане, в обозримо бъдеще няма да има решение - вероятно защото нидерландците искат да изчакат парламентарните си избори през март.
Белгийците, също една от страните в ЕС, най-силно засегнати от пандемията по отношение на броя на заразените спрямо общото население, също са предпазливи по отношение на заемите: „В момента работим по нашия план за възстановяване, който включва и безвъзмездни средства”, поясняват от местното финансово министерство.
Що се отнасяло до кредита, решението дали да се използват, или не зависело от текущата пазарна ситуация“, казва белгийски служител. Както във Франция, Германия и Нидерландия, белгийските държавни облигации имат отрицателна възвръщаемост: кредиторите плащат пари по тях. От друга страна, облигациите на ЕС могат да поскъпнат.
„От самото начало беше ясно, че много страни няма да се интересуват от допълнителни заеми“, казва политикът от Зелените Расмус Андресен, специализиран във финансовите теми. Не само за страни с отрицателна възвращаемост по облигациите си, но и за много силно задлъжнели страни, допълнителните заеми са просто твърде непривлекателни.
"Само с директни безвъзмездни средства за бъдещи инвестиции държавите могат да модернизират своята инфраструктура по екологичен начин и да създадат работни места", убеден е евродепутатът.
Споразумението на Съвета за точния обем и структурата на пакета за възстановяване от 750 млрд. евро беше предшествано от дълъг спор относно обвързването на фондовете за помощ със защитата на климата и върховенството на закона, който все още не е уреден.
На четиридневната си среща на върха в средата на юли държавните и правителствени ръководители решиха да въведат механизъм за повече върховенство на закона, но не успяха да се споразумеят за точното изпълнение. Формулирането на правните текстове, необходими за Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), срещна съпротива от правителствата на Полша и Унгария: формулировката за върховенството на закона е твърде обременяваща за тях. Европейският парламент, от друга страна, смята текстовете за прекалено меки и не иска да се съгласи с тях.
А това е опасно, защото скоростта е козът на помощта за коронакризата. Само бързото изплащане на средствата ще помогне да се намалят последиците от най-тежката рецесия след Втората световна война. Ако заемите не са търсени, това може допълнително да намали влиянието на европейската помощна програма.
Гърция: страх от нов дълг
Дори бедната Гърция не се интересува от заемите от ЕС. Страната очаква 32 млрд. евро от програмата за развитие на ЕС (RRF) през следващите няколко години. Сумата съответства на 17 процента от миналогодишния брутен вътрешен продукт (БВП). Това означава, че Гърция ще получи повече пари от програмата спрямо своята икономическа продукция, отколкото която и да е друга държава от ЕС. 19,5 млрд. евро от сумата се падат на безвъзмездни средства, които не трябва да се връщат, а 12,5 млрд. евро - на заеми.
Все още не е ясно дали правителството в Атина изобщо ще използва тези заеми. Новият дълг е последното нещо, от което се нуждае Гърция. Страната вече има най-високия коефициент на дълг в ЕС.
В резултат на рецесията и нарастващия нов дълг тази година този дял може да надхвърли 200% от икономическата продукция тази година - Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира 200,8 процента за страната. Не е ясно как заемите от програмата за развитие на ЕС ще се включват в изчислението на националния дълг.
Сред гръцките правителствени кръгове се усеща нарастващо нетърпение. „Все още чакаме Комисията да изясни условията за отпускане на заеми“, казва държавен служител.
Засега не е ясно какви лихвени проценти се дължат за RRF заемите и как трябва да изглежда изплащането. Гърция вероятно не зависи от заемите от програмата. Доходността по държавните облигации е на най-ниското си ниво, откакто страната въведе еврото през 2001 г.
"Може да има по-голям смисъл сами да теглим заемите, предоставени като част от програмата за развитие, на капиталовия пазар, без условията, обвързващи RRF-заемите”, казват от Атина.
Испания: Безвъзмездните средства имат приоритет
Безвъзмездните средства от ЕС са приоритет о за Испания, заяви министърът по икономическите въпроси Надя Калвиньо в понеделник. Засега страната няма да посяга към кредитната опция. „Ако са необходими повече пари, ще използваме кредитите, но имаме шест години. Можем да направим двуфазен план и точно това предложихме”.
Все още не са определени точните цифри за Европейския фонд за възстановяване. Испания очаква около 140 млрд. евро, около единадесет процента от испанската икономическа продукция през 2019 г. и втората по височина сума след тази за Италия. Около 72 млрд. евро от тази сума са безвъзмездни средства, които Мадрид не трябва да изплаща.
Премиерът Педро Санчес вече е планирал всички тези пари в програмата си за възстановяване за годините 2021 до 2023: Той иска да модернизира вътрешната икономика и да използва 59,5 млрд. евро безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) и още 11,4 млрд. евро от EU-REACT, които са от полза предимно за секторите на здравеопазването и образованието.
Испания е една от страните, които са най-силно засегнати от коронавируса - както по отношение на броя на случаите, така и по спад на икономическите резултати. Международният валутен фонд предполага, че испанският брутен вътрешен продукт ще спадне с 12,8% тази година и по този начин - по-силно от този на всички други развити икономики.
Португалия: Строга бюджетна дисциплина
По време на посещението на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в края на септември в Лисабон португалският премиер Антонио Коща обяви, че вероятно страната няма да вземе заеми от плана за възстановяване на ЕС. „Португалия има много високо ниво на държавен дълг и планира да излезе от тази криза по-социална, но и финансово по-солидна“, каза Коща. "За тази цел имаме възможността да използваме пълноценно субсидиите и няма да използваме частта, която се отнася до заемите, стига финансовото състояние на страната да не го позволява”.
Португалия очаква субсидии в размер на 15,3 млрд. евро.
Италия: Рекордна сума от програмата за помощ
Правителството на Италия си наостри ушите след медийните съобщения от Испания, че правителството в Мадрид иска да се откаже от заемите от фонда за възстановяване на ЕС. Премиерът Джузепе Конте и неговият колега Педро Санчес се срещнаха в Рим за консултации във вторник. Италия ще получи най-големия дял от програмата за помощ: 209 млрд. евро, 127 млрд. евро от които като заеми и 82 млрд. евро като безвъзмездни средства, които страната не трябва да изплаща.
Министърът на икономиката и финансите Роберто Гуалтиери наскоро заяви, че Италия няма проблем с липсата на ликвидност. "Италианската държава има пълен достъп до пазарите", каза той. Ето защо правителството очаквало евентуално по-нататъшно намаляване на така наречения спред - рисковата премия по италианските облигации в сравнение с германските книжа.
Възможно е „достоверността на нашата икономическа стратегия и силата на мерките, предприети в Европа“ да доведат до по-нататъшно намаляване на цената на публичния дълг, пояснява той.
Икономистът Лоренцо Кодоньо е по-ясен: „Ако страните издават дългове при много ниски лихвени проценти, стимулът за теглене на кредитната част (от фонда за възстановяване) намалява“. В Рим нараства опасението, че пакетът от помощи в Брюксел ще се забави още повече.
"Би било колективно поражение, ако един така необходим план за подпомагане на икономиките, особено засегнати от вируса, заседне", коментира Corriere della Sera.
Рим току-що изпрати в Брюксел проектобюджета за 2021 г. с обем от 40 млрд. евро. Планираните мерки трябва да бъдат финансирани с допълнителен дълг и чрез фонд за помощ, определен от ЕС през юли, обясни министър Гуалтиери: само безвъзмездни средства.
И така - престрелката на „спестовната четворка“ на срещата на върха през юли може да се превърне в едно от най-безсмислените действия за всички времена в историята на ЕС.
13:53 | 12.09.22 г.