Стратези от JPMorgan Chase & Co. писаха тази седмица за намаляването на шансовете за победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ. Неговият опонент Джо Байдън все още е напред в изборите, но коментарът на банката ме накара да се замисля какво въздействие може да има резултатът върху европейските пазари, не на последно място и върху еврото. Какво биха означавали още четири години управление на Тръмп за единната валута и би ли означавало президентството на Байдън нещо различно, пише за Bloomberg Маркъс Ашлорд.
Слабостта на долара се превърна в причина за тревога за Европейската централна банка, която няма официален мандат да управлява еврото. По-силното евро отразява отчасти по-доброто представяне на Европа - досега - в управлението на пандемията. Наличието на стабилна валута невинаги е лош знак. Проблемът за еврозоната е, че нейната икономика, и по-специално Германия, е доминирана от износа. Високо оцененото евро е потенциално лоша новина за производителите в региона.
Сега Тръмп не е фен на силния долар. Всъщност коментарите на ЕЦБ от тази седмица за слабостта на долара предизвикаха някои страхове от глобална валутна война, тъй като централните банкери започват да правят незначителни словесни намеси на валутните пазари, за да се опитат да възстановят баланса. Независимо от това, американският фондов пазар току-що премина през зашеметяващ август и достигна нови рекорди, така че е изкушаващо да предположим, че победата на Тръмп би била благоприятна за акциите и зелените пари.
В същото време администрация на Байдън с лява икономическа програма обикновено би била притеснителна за финансовите пазари. Въпреки че все още няма много подробности за политиката, нито ясни признаци за избора на Байдън за министър на финансите, инвеститорите изразяват притеснения от правителство на демократите, намаляващо данъците и правещо големи разходи.
Прогресивна промяна към съвременната парична теория може дори да намали доверието на пазарите в световен мащаб, особено ако има натиск върху Федералния резерв на САЩ да премине Рубикона на паричното финансиране за държавни разходи. Всичко това изглежда предполага, че управлението на Байдън може да донесе по-слаб долар от това на Тръмп.
От друга страна обаче, трябва да се вземе предвид афинитетът на Тръмп за по-слаба местна валута, която да подкрепя американските производители, както и отношението на пазара към настоящия обитател на Белия дом и политическия хаос, който той понякога причинява в света.
Очевидното предимство, с което САЩ се ползват пред Европа от десетилетия по отношение на икономическия растеж и по-високите лихвени проценти, намаля. От това следва, че премията за долари може да намалее, независимо кой е президентът. Именно чудовищният стимул от страна на Фед е преобладаващият фактор, движещ валутните пазари. В момента светът е затрупан с ликвидност в долари.
Ясно е също така, европейските политически лидери предпочитат евентуалната стабилност на режима на Байдън пред дипломатическите агонии на Тръмп, независимо от валутните въпроси. Около 15% от износа на еврозоната се насочва към САЩ и прекратяването на неотдавнашния поток от спорове за мита ще бъде горещо приветствано. И дори ако доларът остане слаб, шансовете за валутна война с еврозоната от страна на САЩ ще бъдат далеч по-ниски с Байдън.