Срив въпреки интервенцията: лирата не се подчинява на паричната политика на Турция

Според редица анализи турската държава е инвестирала повече от 60 млрд. щатски долара в подкрепа на местната валута. С почти никакъв успех, защото лирата продължава да се обезценява. След като обменният курс остана стабилен на 6,85 лири за долар за два месеца, той падна до около седем лири за долар тази седмица. Ценовият срив веднага извади на преден план притесненията на анализаторите и предприемачите, които Анкара изкуствено избягва в продължение на два месеца: могат ли компаниите да плащат външните си дългове? Трябва ли Турция да поиска програма за помощ от Международния валутен фонд? Авторитарното правителство на държавния глава Реджеп Тайип Ердоган би могло да предотврати тези неудобни въпроси, ако бе обърнало внимание на един важен факт: парите не се сумират. А валутата не следва политическия диктат, докато основните изисквания да не са правилните.

По отношение на турската икономика става дума преди всичко за дефицит от милиарди във външния баланс, с други думи - Турция все още внася много повече, отколкото изнася. Правителството твърди, че това се дължи главно на факта, че Турция трябва да разчита на скъпия внос на нефт и газ и няма собствени ресурси. Но тези суровини не винаги покриват целия дефицит, пише в свой анализ за Handelsblatt Озан Демиркан. Турците не просто консумират повече, отколкото произвеждат. Държавата също харчи повече пари, отколкото печели. Така нареченият бюджетен дефицит се равнява на над 3000 евро на гражданин. Това означава, че непрекъснато трябва да се набират нови дългове, често в чуждестранна валута. Това също оказва натиск върху местната валута. Но дори и правителството да представи балансиран бюджет, все още остава един сериозен проблем - липсата на доверие от страна на инвеститорите. Администрацията около държавния глава Ердоган наскоро подплаши много вложители. Офанзивната външна политика и вътрешните репресии могат да служат на други цели, но за тези, които търгуват с пари, подобни действия обикновено предизвикват песимизъм. Чуждестранните предприемачи, които правят бизнес в Турция, също предпочитат да не разполагат с големи запаси от лири в собствения си баланс. Те предпочитат да влагат парите си в сигурни валути - и ще продължат да го правят, докато Турция е непредсказуема. Докато правителството в Анкара не подходи към решаването на тези проблеми по достоверен начин, натискът върху лирата ще остане. А тези 60 млрд. долара биха били по-добре изразходвани в много министерства, като тези на образованието, в програми за индустриална реформа или подобряване на дипломатическите отношения. В Министерството на финансите парите бяха изгубени в рамките на два месеца - без особен ефект, заключава Демиркан.