Китай залага на глобализацията на юана във финансовата битка със САЩ

Изправен пред перспективата за ограничен достъп до американските долари, Китай планира да накара повече хора да използват китайската национална валута вместо щатската.

Нарастващото китайско-американското напрежение във финансовата сфера предизвика нов тласък в Китай за насърчаване на глобалното използване на юана. През последните седмици все по-голям брой държавни служители и влиятелни пазарни наблюдатели настояват за повече усилия в тази посока, след като новият закон за сигурността за Хонконг доведе до заплахи за отмъщение от Вашингтон, пише Bloomberg.

Въпреки че подобни драстични действия не се прилагат от САЩ - и потенциално биха могли да нанесат големи щети на американските интереси и на цялата световна финансова система - рисковете създават множество опасения. С почти трилион долара офшорни облигации и заеми и 1,1 трлн. долара пасиви на държавните банки, достъпът до американските пари е от жизненоважно значение за китайските компании и кредитори.

„Интернационализацията на юан се превърна от желана в незаменима за Пекин“, коментира Дин Шуан, главен икономист за Китай и Северна Азия в Standard Chartered Plc. „Китай трябва да намери заместител на долара на фона на политическата несигурност, в противен случай нацията ще се сблъска с финансови рискове“, подчертава той.

Подобни призиви за отдалечаване от долара последваха след финансовата криза през 2007-2009 г. Въпреки че Китай постигна известен напредък през годините - насърчаване на търговията с офшорни юани, извоюване на официален статут на юана като резервна валута от Международния валутен фонд (МВФ) и стартиране на стокови договори, деноминирани в юани – ренминби все още е малък играч на световната сцена.

Делът на юана в глобалните разплащания и резервите на централните банки остава нисък - около 2%. И докато устойчивото отваряне на финансовите пазари в Китай за чуждестранни инвеститори привлича входящи потоци в страната, чуждестранната собственост върху местните акции и облигации е сравнително незначителна.

За да ускори постигането на равнопоставеност с валути партньори като йената или еврото, Китай ще трябва да премахне капиталовия си контрол, който беше затегнат вследствие на обърканата девалвация през 2015 г. Но това би повишило риска от дестабилизиране на изходящите потоци. Китай също така би могъл да разшири вноса и да управлява трайните дефицити по текущата сметка - както правят САЩ - за да генерира резерви от юани в чужбина. Това също би изисквало трудно постижима промяна в политиката.

Не е ясно все още какви са намеренията и колко сериозно ще подходи администрацията на Доналд Тръмп срещу Китай.

Мерките за ограничаване на държавния пенсионен фонд от инвестиране в китайски акции вече са в ход наред с по-строгия контрол около листванията на китайските компании на американските борси. Но системното ограничаване на достъпа на втората по големина икономика в света до финансиране и трансакции в долари би било безпрецедентна стъпка, откакто САЩ за първи път толерира нерегламентирана употреба на своята валута в чужбина през 60-те години.

Китайските регулатори изграждат Китайската международна платежна система за уреждане на трансакции извън платформите, базирани на долари, където САЩ господстват. Хонконг, който доставя около половината от световната ликвидност на офшорни юани, също се стреми да се превърне в по-значим център за търговия с юани.

През юни хонконгските регулатори започнаха инициативата Wealth Management Connect, която ще позволи трансгранични инвестиции сред жителите на Хонконг, Макао и Южен Китай. Този ход ще има последици, включително увеличаването на международната употреба на юана.

Докато Китай е на години или дори десетилетия от постигане на глобален мащаб на юана, контрамерките, които го заплашват, подчертават глобалните последици от крайните мерки на САЩ. Китайските банки и офшорните облигации в крайна сметка се превърнаха в ключови стълбове на глобалната система.