Ерата на "изключителната привилегия" за американския долар като основната световна резервна валута приключва. Фразата за привилегията бе пусната в употреба от френския министър на финансите (и бъдещ президент – бел. прев.) Валери Жискар д'Естен през 60-те години на миналия век до голяма степен от безсилие, недоволствайки от САЩ, който се възползваха от останалия свят, за да поддържат своя раздут стандарт на живот. Почти 60 години светът се оплакваше, но не направи нищо по въпроса. Тези дни свършиха, пише Стивън Роуч за Bloomberg.
Вече разтърсен от пандемията Covid-19, жизненият стандарт в САЩ е на път да бъде свит, както никога досега. В същото време светът изпитва сериозни съмнения относно някога широко приетата презумпция за американска изключителност. Валутите установяват равновесието между две сили - вътрешният икономически фундамент и чуждестранното възприятие за силата или слабостта на държавата. Балансът се измества и сривът в долара може би е предстоящ.
Семената на този проблем бяха посяти от сериозния недостиг на вътрешни спестявания в САЩ, който беше очевиден преди пандемията. През първото тримесечие на 2020 г. нетните национални спестявания (коригирани с амортизацията) на домакинствата, бизнеса и държавния сектор, спаднаха до 1,4% от националния доход. Това е най-ниското ниво от края на 2011 г. и една пета от 7-те процента в периода 1960-2005 г.
Изпитвайки недостиг на вътрешни спестявания и желаещи да инвестират и да растат, САЩ се възползваха чудесно от ролята на долара като основна световна резервна валута и привлякоха излишъците от чужбина, за да решат проблема си. Но не и без да платят цена. За да привлекат чужд капитал, САЩ поддържаха дефицит по текущата си сметка - което е най-широката мярка за търговията, тъй като включва инвестициите - всяка година от 1982 г. насам.
Covid-19 и икономическата криза, която пандемията предизвика, усилват това напрежение между спестяванията и текущата сметка до пръсване. Виновникът: набъбващият дефицит в държавния бюджет. Според двупартийната Бюджетна служба към Конгреса федералният бюджетен дефицит вероятно ще нарасне до мирновременен връх от 17,9% от брутния вътрешен продукт през 2020 г., преди надяваме се да намалее до 9,8% през 2021 г.
Значителна част от фискалната подкрепа първоначално беше спестена от уплашените безработни американски работници. Това облекчава част от непосредствения натиск върху цялостното национално спестяване. Месечните данни на Министерството на финансите обаче показват, че свързаното с кризата разширяване на федералния дефицит далеч надмина предизвикания от страха ръст при личните спестявания, като априлският дефицит е 5,7 пъти по-малък от този за първото тримесечие, или с 50% по-голям от априлското увеличение на личните спестявания.
С други думи, интензивният натиск надолу вече се гради върху вече рязко понижените спестявания в страната. В сравнение със ситуацията по време на световната финансова криза, когато вътрешните спестявания бяха нетно отрицателни за първи път, средно -1,8% от националния доход от третото тримесечие на 2008 г. до второто на 2010 г., сега е вероятен значително по-рязък спад на отрицателен територия, може би до нечуваната зона от -5% до -10%.