Фобията на ЕЦБ от дефлацията създава предпоставки за още стимули

Дефлацията отново е в съзнанието на ръководството и изпълнителния състав на Европейската централна банка (ЕЦБ), поставяйки въпроса дали еврозоната се нуждае от още парични стимули пред управителя на институцията  Кристин Лагард.

Тласкайки Европа към най-голямата рецесия в мирно време от 30-те години на миналия век, пандемията от коронавирус отново събуди притесненията за големия спад на цените и заплатите, наподобяващ Голяма депресия, който изсмуква живота от икономиката.

След като ЕЦБ удължи и почти удвои програмата си за спешно изкупуване на облигации до 1,35 трилиона евро (1,53 трилиона долара) през миналата седмица, членът на Изпълнителния съвет Фабио Панета посочи като причина за това „възобновяване на дефлационния натиск“. Управителят на Централната банка на Испания Пабло Ернандес де Кос заяви, че са необходими действия, "за да се гарантира, че рискът няма да се реализира", припомня Bloomberg.

Икономистите вече прогнозират, че ръководителите на ЕЦБ ще трябва да засилят програмата отново преди края на годината.

Все пак гуверньорът на Австрийската централна банка Роберт Холцман контрира, като каза, че дори и потребителските цени да спаднат за няколко месеца, „това не е дефлация в икономически смисъл“. Бундесбанк прогнозира подкрепа от продължаващите прекъсвания на доставките и фалити на компании, които дават на оцелелите бизнеси повече ценова мощност.

„Въпреки че спадащото търсене оказва натиск върху цените на услугите и индустриалните продукти, това ще бъде смекчено от инфлационни фактори, причинени от пандемията от страна на предлагането“, пише в месечния отчет на Бундесбанк.

Дискусията отразява по-широкия дебат дали кризата и мерките за борба с нея в крайна сметка ще увеличат цените. „Истинският проблем за мен е тази мания, която хората имат, особено в Европа, че огромните фискални и парични стимули ще бъдат инфлационни“, казва Ерик Нилсен, главен икономист в УниКредит. „През следващите пет години просто не го виждам“, коментира той.

Разликите в мненията на членовете на ЕЦБ напомнят на 2014 г., когато икономиите на правителствата след кризата с регионалния дълг натежа на цените. Тогавашният управител Марио Драги беше добре настроен към риска и започна стратегическа инициатива за масови покупки на облигации.

Той трябваше да се бори срещу опозицията, ръководена от Германия, където хиперинфлацията от 20-те години се е вкоренила дълбоко в националната психика. Несъгласните с политиката на институцията твърдят, че перспективата за дефлация е преекспонирана. Ръстът на потребителските цени стана отрицателен през декември 2014 г., а следващия месец бяха обявени количествените улеснения. Минаха още две години преди Драги да почувства, че може да каже, че рискът е преминал.

Дефлацията поражда страх у централните банкери, защото е много по-трудно да се пребори от инфлацията. С падането на цените печалбите на компаниите намаляват, те понижават заплатите, което намалява търсенето на техните продукти и влошава проблема. Това е цикъл, който може да бъде прекъснат само с огромни разходи, обикновено от правителствата, с подкрепа от централната банка.

През 30-те години на миналия век, ограничени от златния стандарт, властите бавно реагираха на спада, последвал финансовия крах от 1929 г. Дефлацията в Европа изчезна само с настъпването на германското превъоръжаване, което завърши с Втората световна война.

Изненадващият скок в заетостта в САЩ, отчетен през миналата седмица, повиши перспективата за по-бързо от очакваното възстановяване. Европейският съюз дори преодоля споровете си за съвместно емитиран  дълг, за да създаде общ фонд за възстановяване в размер на 750 милиарда евро.

„Не бих подценявал въздействието, което някои от фискалните мерки ще имат върху европейската икономика през следващите няколко години“, казва Дийн Търнър, икономист от UBS Wealth Management. „Мащабът на икономическата слабост означава, че нетното въздействие върху динамиката на инфлацията се оценява като значително отрицателно в прогнозите на ЕЦБ, дори когато се допуска проинфлационно въздействие на някои щети върху капацитета на доставките“, коментира главият икономист на ЕЦБ Филип Лейн.

Годишната инфлация в еврозоната беше 0,1% през май, а цените спаднаха на месечна база. Сривът в разходите за суров петрол допринася за това. Тревогата обаче е, че тенденцията ще се разпространи и към други части на потребителската кошница.

Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард спомена в речта си пред Европейския парламент в понеделник, че паричните стимули от последните години са предотвратили заплахата от дефлация. „Тези мерки не само попречиха на икономиката да навлезе в депресия и дефлационни условия, те също допринесоха за подпомагане на заетостта и намаляване на рисковете пред финансовата стабилност“, заяви тя.