Ела зло, че без теб - по-зло. Може би с тази българска поговорка някои финансови и валутни експерти може да опишат накратко реакциите на централните банкери в рамките на причинената от коронавируса криза. Криза, която като истински "черен лебед" дойде неочаквано и удари силно.
И наистина - едва преди няколко месеца почти всички анализатори на паричната политика смятаха, че Марио Драги ще остане в историята като човека, минал през най-турбулентния период на еврозоната досега. Каква заблуда, при това само няколко месеца, след като Кристин Лагард го наследи. Но дали Лагард, както и нейните колеги от АЦБ и Фед, също сравнително новаци на позициите си, успяват да направляват правилно паричната политика в тези турболентни времена?
Със сигурност няма еднозначен отговор, но повечето анализатори са сигурни в едно – с паричната политика на централните банки може да е лошо, но без нея би било още по-лошо.
„Не можем да дадем еднозначен отговор за ефекта от дейността на централните банки в световен мащаб в контекста на коронавирусната криза, но със сигурност ненамесата в тази ситуация би създала сериозна опасност от навлизане в негативна спирала за всички пазари, коментира пред Investor.bg икономистът и финансист Борис Петров.
На фона на факта, че в Европа предимно на банките се разчита за достъп до финансиране, докато в САЩ тази роля се играе от финансовите пазари, той счита намесата на Фед от началото на сътресенията в инвеститорския оптимизъм за много правилна.
„Различните програми, които институцията въвежда, включително и масивната експанзия на баланса ѝ, няма да доведат до апокалиптични картини, както се опасяват някои икономисти, защото тук говорим за вече съществуващи и циркулиращи в системата пари, които просто преминават от формата на един актив в друг“, казва още Петров.
P { margin-bottom: 0.08i Подобно мнение изказва и изпълнителният директор в Madara Invest Ltd Красимир Киров. По думите му вливането на ликвидност чрез облекчаване на кредитирането е очаквана мярка на фона на намалените входящи парични потоци за много компании и домакинства.
Той обаче отчита и редица възможни рискове от тези мерки - например средствата да не достигнат до най-нуждаещите се, а на места да бъде злоупотребено с кредитиращите институции. Друг потенциален риск би бил усвояването на тези средства от компании за недостатъчно ефективни проекти, което в дългосрочен план ще даде негативно влияние.
Възможно решение според него би било да се следят конкретните резултати от мерките и разходването на целевите средства и при необходимост да се модифицират правилата и условията на съответните мерки.
Отрицателните лихви – за и против
Според Петров коронавирусната криза създава опасност от дезинтеграция, която е неутрализирана от Европейската централна банка чрез предприетите мерки.
Що се отнася до отрицателните лихвени проценти, въведени от институцията още преди началото на пандемията, Петров ги счита като цяло за полезни, въпреки че отчита и редица странични ефекти. „В Европа отношението към този инструмент на паричната политика е предимно негативно заради влиянието му върху стабилността на банковата система, разглеждана като пазител на общественото богатство,ЕЦБ ще продължи по-нататъшната си подкрепа по-скоро по линията на количествените облекчения. Ще се разчита и на контрацикличните инструменти, договорени в рамките на Еврогрупата“, смята Петров.
Киров обаче не счита отрицателните лихви за най-добрия вариант, „защото това ще означава, че се дължат пари за съхраняване на средствата. От друга страна, в моменти на несигурност основните пазарни участници не предприемат активни инвестиции, което би довело до евентуални загуби. За мен запазване на лихвените проценти около нулата би било по-удачен вариант, както и засиленото изкупуване на облигации от страна на ЕЦБ“, пояснява изпълнителният директор на Madara Invest Ltd.
06:56 | 13.09.22 г.