Еврозоната е изправена пред икономическо свиване с мащаб и скорост, които са безпрецедентни в мирно време. Мерките за ограничаване на разпространението на коронавируса до голяма степен спряха икономическата активност във всички страни от еврозоната и по целия свят. Това се казва в икономическия доклад на Европейската централна банка, публикуван днес на сайта на институцията.
Индикаторните проучвания за потребителските и бизнес настроения се понижиха, което предполага рязко свиване на икономическия растеж и дълбоко влошаване на условията на пазара на труда, посочва институцията. Като се има предвид високата несигурност около крайната степен на икономическия спад, сценариите за растеж на ЕЦБ, предполагат, че брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната може да спадне с между 5% и 12% през тази година, в зависимост от продължителността на мерките за ограничаване и успеха на политиките за смекчаване на икономическите последици за бизнеса и служителите. Тъй като мерките за ограничаване постепенно се премахват, тези сценарии предвиждат възстановяване на икономическата активност, въпреки че скоростта и мащабите остават силно несигурни. Инфлацията е спаднала в резултат на рязкото понижаване на цените на петрола и малко по-ниската инфлация, става ясно още от текста.
Управителният съвет реши допълнително да облекчи условията за целевите си операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) и да започне нова серия на нецелеви пандемични спешни операции за дългосрочно рефинансиране (PELTROs). Покупките се извършват в рамките на пандемичната програма за спешни покупки (PEPP), докато продължават нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP) с месечен темп от 20 милиарда евро заедно с покупките на APP при допълнителния временен пакет от 120 милиарда евро, налични до края на годината. Заедно със съществения стимул на паричната политика, който вече съществува, тези мерки ще подкрепят ликвидността и условията на финансиране и ще стимулират запазване на безпроблемното предоставяне на кредити за реалната икономика. В същото време Управителният съвет ще трябва непрекъснато да оценява мерките поотделно и като пакет, за да прецени дали те все още са адекватно калибрирани и с подходящ размер, за да осигурят необходимата степен на приспособяване в изпълнение на своя мандат за ценова стабилност.
Коронавирусната епидемия и свързаните с нея мерки за ограничаване парализираха световната икономика и търговия. Последните данни сочат рязко свиване на световната активност през първата половина на 2020 г. Китай регистрира най-ниското си ниво на растеж от десетилетия през първото тримесечие на 2020 г., докато въздействието на пандемията върху други ключови икономики се очаква да бъде особено видимо през второто тримесечие. Счита се, че световната търговия също е спаднала рязко заради прекъсванията във веригите на доставки и широко разпространен спад от търсенето. В същото време очакваното бързо влошаване на световната активност и търговия е посрещнато със силни политически мерки в световен мащаб. Очаква се глобалният инфлационен натиск да намалее допълнително в резултат както на резкия спад на цените на петрола, така и на слабото търсене.
Разпространението на коронавируса и блокирането на много икономики поставиха огромно напрежение върху финансовите пазари в еврозоната. Редица политически действия обаче помогнаха за успокояване на пазарите, което доведе до обръщане на отрицателната тенденция в повечето цени на активите. На валутните пазари еврото е поевтиняло слабо в търговско претеглено изражение.
Последните икономически показатели и резултатите от проучванията, обхващащи периода след разпространението на коронавируса в еврозоната, показват безпрецедентен спад, което свидетелства за значително намаляване на икономическата активност в еврозоната и бързо влошаващи се пазари на труда. През първото тримесечие на 2020 г., което беше частично засегнато от разпространението на коронавируса, реалният БВП в еврозоната е намалял с 3,8% на тримесечна база, което отразява въздействието на мерките за блокиране през последните седмици на тримесечието.