Премиерът на Япония Шиндзо Абе въведе рекорден пакет от стимули, за да помогне на домакинствата и бизнеса на страната да преминат през пандемията на коронавирус. Историята обаче предполага, че властите могат да предприемат и още помощи.
Във вторник японската управляваща партия предложи пакет от мерки в размер на 60 трлн. йени (555 млрд. долара) или над 10% от брутния вътрешен продукт на страната, по-малко от четири месеца след последния си икономически стимул. Премиерът поиска пакетът да бъде по-голям от стъпките, предприети по време на световната финансова криза, припомня Bloomberg.
Абе повтори обещанието си да предостави най-големия икономически стимул в Япония в сряда, след като проучване на централната банка, показа рязък спад на доверието сред най-големите компании в страната.
Светът се промени драстично след стимулите, предоставени от Абе през декември, като части от някои от най-големите икономики бяха поставени под блокада с цел ограничаване разпространението на коронавирусната пандемия. Неработещите заводи, затворените магазини и ресторанти предизвикаха широки съкращения и ограничиха потребителските разходи.
Япония е изложена на риск от задълбочаваща се рецесия заради пандемията, миналогодишното увеличаване на данъка върху продажбите и отлагането на Олимпийските игри. Някои анализатори прогнозират, че икономиката на страната ще се свие с повече от 10% през второто тримесечие на тази година. Това би бил най-големия икономически спад, откакто Абе пое премиерския пост през 2012 г. Ако районът на Токио, който допринася за една трета от икономиката на страната, бъде поставен под пълна блокада, щетите ще се увеличат още повече.
Абе вероятно ще трябва да състави пакет от мерки, каквито правителството предприе след фалита на Lehman Brothers през 2008 г., каза Коя Миямае, старши икономист в SMBC Nikko Securities Inc. „Не можете наистина да стимулирате икономиката, докато тя не се успокои отново, така че призивите за още стимули неизбежно ще продължат“, добави тя.
Още през декември 2008 г. японското правителство вече беше оформило мерки на стойност около 75 трилиона йени в три пакета. През следващото тримесечие икономиката се сви с годишен темп от 18%, което предизвика пакет от 57 трилиона йени през април 2009 г. и още един през декември.
"Трябва да приемаме всички суми с доза скептицизъм", каза Хироши Миядзаки, старши икономист в Mitsubishi UFJ Morgan Stanley. „Реалните разходи често се оказват много по-малки от обявените“, добави той.
Фискалните мерки обикновено са доста под половината от общата обявена сума и дори те често съдържат смесица от държавно кредитиране и инвестиции, което оставя още по-малко пространство за реални еднопосочни разходи.
Обикновено разходите, които е необходимо правителството да направи извън годишния си бюджет, са най-точният показател за това колко допълнителни средства трябва да бъдат влети в икономиката. Тези цифри предполагат, че допълнителните разходи са били по-близо до 5,9 трилиона йена през 2008 г. и 14 трилиона йени през 2009 г.
„Различното сега е, че правителството може да предприеме само защитни мерки, защото ситуацията с вируса може да се влоши. Всичко, което могат да направят, е да облекчат спадовете на доходи, но не могат да преобърнат икономиката “, каза Миямае. „За разлика от кризата с Lehman не можете просто да разширите растежа или данъчните приходи, като увеличите правителствените разходи“, добави тя.