Изминаха почти осем седмици, откакто китайското правителство затвори Ухан, градът в центъра на огнището на COVID-19. Изглежда епидемията най-накрая е поставена под контрол, поне в китайската континентална част, а бизнесът, който беше почти напълно приспан, бавно започва да се пробужда, пише Сара Тонг за Nikkei Asia Review.
Посещението на президента Си Дзинпин в Ухан на 10 март превръща това събитие в подходящ момент за разглеждане на икономическия ефект от спирането на китайската икономика, какво може да се случи през остатъка от годината и какво означава това за дългогодишната цел на правителството относно икономическия растеж.
Целта
2020 г. е крайъгълен камък за Китайската комунистическа партия и нейното правителство, водено от президента Си, на фона на надеждите за изграждане на цялостно благоденстващо общество – цел, която ще маркира стотната годишнина на партията. Обърнато в цифри, Пекин търси удвояване на брутния вътрешен продукт (БВП) между 2010 г. и 2020 г., което, за да стане, през тази година китайската икономика ще се нуждае от ръст в размер на 5,6%.
Въпреки че годишният растеж през последното десетилетие постоянно намалява, от около 11% през 2011 г. до едва 6,1% през 2019 г., вероятността за спад под 6% през 2020 г. изглеждаше незначителна, докато не се появи коронавирусът в края на 2019 г. и не скова цялата китайска икономика само за два месеца.
Бързото разпространение на COVID-19 и суровите мерки, наложени от Пекин в края на януари, нанесоха сериозен удар на най-голямата азиатска икономика през първото тримесечие. Търсенето на пътувания беше почти занулено в продължение на поне месец.
Въпреки че предприятията можеха да възобновят дейност в много населени места в Китай, стриктните мерки, като например създаването на станции за отчитане на телесната температура или осигуряване на карантинни съоръжения, съчетани с трудностите при транспортирането на производствени материали и закъснялото връщане на работници-мигранти, забавиха този процес.
В друг свой анализ Танк предполага, че при най-лошия сценарий икономическата активност ще се възстанови на 75% в първото тримесечие и до 95% през второто тримесечие на годината.
В съчетание с изгубени работни дни заради удължените празници на китайската Нова година и частичното възстановяване през втората половина на февруари, може да се стигне до свиване до 6.3% на БВП за първото тримесечие, в сравнение с 2019 г.
Но вече измина половината март, а темпът на възобновяване на бизнеса изглежда по-бавен от предполагаемите 75% и се създават предпоставки за прогноза за по-рязък спад на икономическия ръст през първото тримесечие.
Това би било безпрецедентно в годините след 1978 г., когато Китай предприе икономическата си либерализация.