Изглежда, че сега и правителствата не могат да успокоят пазарите

В продължение на седмици инвеститорите настояват правителствата да засилят стимулите си за глобалната икономика. Но дори и след най-голямата вълна от съобщения за фискална и парична помощ от началото на епидемията страхът, че това няма да бъде спасението, от което се нуждаят пазарите, нараства, пише Bloomberg в свой анализ.

Спешните мерки във Великобритания, Италия и Австралия, заедно с изявлението на германския канцлер Ангела Меркел, че ще направи „всичко, което е необходимо“, бяха посрещнати с нови вълни от разпродажби на борсите, които поставиха световния бенчмарк MSCI All-Country World Index на ръба на мечия пазар. Пазарите изпаднаха в паника, след като президентът Доналд Тръмп обяви набор от мерки за подкрепа на САЩ и ограничи пътуванията от Европа. Фючърсите на индекса S&P 500 спаднаха с 4,9%, а тези на измерителя Euro Stoxx 50 - с над 8%.

Въпреки че стимулите на правителството помогнаха да се сложи край на глобалната рецесия, предизвикана от последната финансовата криза, инвеститорите са все по-скептични дали политиците могат да предотвратят предизвикания от здравните проблеми спад. Фискалните и паричните мерки могат да помогнат само за последващите ефекти от понижаването на икономическата активност заради епидемията, оставяйки на инвеститорите малко възможности, освен да чакат затихването на самия вирус.

„Въпреки че  фискалната политика е по-добро лечение от паричната, нито една от тях не е подходящо оборудвана за смекчаване на предизвикания от коронавируса шок за растежа“, каза Джейсън Доу, стратег в Societe Generale.

Търговията в четвъртък претърпя допълнителен шок и поради погрешната интерпретация на посланията. Първоначалните коментари на американския президент Доналд Тръмп  предположиха ограничения както за пътуването, така и за търговията от Европа, докато последващите разяснения подчертаха, че тези разпоредби са приложими само за физически лица. Дори тогава стъпките за забавяне на разпространението на болестта неизбежно ще затруднят и бизнеса, а посредством това корпоративните приходи и оценките на борсите.

Тръмп говори малко повече от час след австралийския си колега, чиито собствени послания по подобен начин не успяха да успокоят инвеститорите. Премиерът на Австралия Скот Морисън официално обяви стимули на стойност около 18 милиарда австралийски долара (11,6 млрд. щатски долара). Индексът ASX 200 започна сесията на червена територия и продължи да спада.

Дори и координиран отговор на фискални и парични инициативи в една държава изглежда не впечатлява трейдърите. Централната банка на Великобритания и Северна Ирландия намали основния си лихвен процент с половин процентен пункт в сряда, като междувременно правителството на страната също обеща спешно увеличение на разходите с 30 милиарда лири (39 милиарда долара). Въпреки това индексът FTSE 100 приключи последната борсова сесия с понижение от 1,4%. И днес продължава да се срива.

Континенталните съседи на Великобритания също направиха известни стъпки към установяването на единен фискално-паричен фронт, поне що се отнася до комуникацията. Двадесет и седемте ръководители на държавите от Европейския съюз проведоха видеоконференция с управителя на Европейската централна банка Кристин Лагард за координация на действията по-рано тази седмица. Това, че германският канцлер Ангела Меркел обеща да направи „всичко, което се изисква“, за да ограничи въздействието на коронавируса върху най-голямата европейска икономика, също не успя да предотврати поредния спад на регионалните акции.

Един пазар, на който властите се оказват напълно безсилни, е петролът, след като Саудитска Арабия и Русия започнаха борба за пазарен дял, която добави към песимизма на инвеститорите заради опасността от свръхпредлагане при вече пониженото от коронавируса търсене.

От друга страна, макар че действията на Тръмп не успяха да предотвратят мечия пазар за акции в САЩ, на друг пазар нещата се придвижват в по-благоприятна посока за страната. Доларът, за който Тръмп отдавна казва, че е прекалено силен и вреди на конкурентоспособността на САЩ, е в отстъпление - поне спрямо еврото и йената. Към 12:30 ч. българско време доларът се разменя за 0,89 евро и 103,74 йени

Активът, който за момента се откроява като потенциално по-малко реагиращ на страха и паниката, е златото. Цената на традиционното убежище се покачи, когато коронавирусът се разпространи по целия свят и достигна една от най-високите си стойности след сривовете на петролните пазари в понеделник.