В рамките на все по-поляризираната дискусия за това как да реагира на коронавируса, Управителният съвет на Европейската централна банка ще заседава в четвъртък във Франкфурт. Срещата ще бъде проведена в момент, когато икономическите и финансовите последици от коронавируса силно влошават сложните политически предизвикателства от слабия растеж, динамиката на инфлацията в еврозоната и ограничената гъвкавост на политиката, пише Bloomberg в свой анализ.
Не много отдавна се смяташе, че управителят Кристин Лагард ще има време да „излекува“ разделенията в Управителния съвет, да направи стратегически преглед на ЕЦБ и да разшири наличните инструменти на политиката. Тя пое поста от Марио Драги през ноември с предварително зададен политически път за следващите шест до девет месеца. Това мислене вече отмина, тъй като проблемите в региона се ускоряват и засилват.
Тревожно бързото разпространение на коронавируса в Италия накара правителството да постави страната под национална блокада. Резултатът от унищожаването на търсенето и предлагането ще опустоши перспективите за растеж на страната и ще породи безпокойство относно задлъжнялостта и здравето на някои банки. Тези опасности имат потенциал да се разпространят и в други страни от региона.
Като има предвид всичко това, ЕЦБ неизменно е изправена пред натиск да реагира адекватно на сериозната и влошаваща се ситуация. Институцията ще бъде изкушена да разчита на обичайните си инструменти на паричната политика. Такова поведение учените наричат „активна инертност“. Ако това се случи, най-вероятният резултатът от срещата в четвъртък ще бъде известно намаляване на лихвените проценти (може би с 10 базисни пункта), разширяване и/или задълбочаване на покупките на активи и повторение на отзивчивите насоки за напредък в политиката.
Икономическите и финансовите ползи от такава реакция вероятно ще бъдат ограничени, ако изобщо са положителни. Според анализаторите инструментите на политиката на централната банка са видимо недостатъчни.
Алтернативите за запазване на политиката непроменена или дори опит за възстановяване на гъвкавостта също не са добри. Първата би донесла обвинения в безчувственост в момент на икономически стрес. А втората рискува да предизвика силна нестабилност на пазара.
Изправена пред тази реалност, централната банка може да предприеме двоен подход. Първият елемент е да създаде специализирани и целенасочени, а не общи и отбранителни (ограничаване на щетите) мерки. Те трябва да са насочени към намаляване на самостоятелните и комбинирани рискове от финансовата нестабилност, подкрепа за стабилността на банките и повишаване на надзора на небанковите финасови предприятия, когато съществува системен риск.
Второ, ЕЦБ би могла да бъде по-активна в предоставянето на аналитична рамка за „цялостно управление“, необходима не само за овладяване на развиващата се криза, но и за насърчаване на всеобхватни национални и регионални усилия за растеж. Независимо от своите недостатъци, банката е най-добре функциониращата регионална икономическа институция. Тя е също така най-подходяща за навременна координация на глобалната политика.
Централната банка няма лесни отговори за задълбочаващото се неразположение в еврозоната. Правенето на повече от същото би се оказало не просто неефективно, но би рискувало достоверността и стабилността на институцията. Дойде време ЕЦБ да спре да действа по инерция и да се фокусира върху своята регулаторна и надзорна мисия. Това би било по-ефективно в краткосрочен план, а в дългосрочен план ще даде възможност за поемане на други инициативи, към които Лагард показва интерес, включително борбата с изменението на климата.
07:34 | 11.09.22 г.