2020 г. трябваше да бъде годината, в която Европа започва да блести. След като претърпя напускането на Великобритания, Европейският съюз имаше шанса да продължи напред с по-голяма сигурност. Отслабването на търговската война между САЩ и Китай би помогнало за възстановяването след спада в промишлеността, който изглежда приключва. И еврото може да започне да се засилва спрямо долара, в процес, който е горещо желан в столиците на Европа и САЩ, пише Джон Отърс за Bloomberg.
Не се получи по този начин. След неблагоприятна търговия в понеделник еврото е на най-ниското си ниво от четири месеца, близо до отчитането на 30-месечно дъно и още веднъж под нивото си от деня на президентските избори в САЩ през ноември 2016 г. Единната валута отново се обезценява.
Какво точно се случва? Няма конкретен единичен фактор зад спада, а по-скоро преобладаваща комбинация от обстоятелства, която тласка валутата надолу.
На първо място, разбира се, е политиката. В цяла Европа центърът не успява да удържи. В Германия спорът за това дали да се позволи на дясната Алтернатива за Германия да вземе участие в правителството на провинция Тюрингия доведе през уикенда до оставката на Анегрет Крамп-Каренбауер, лидер на дясноцентристкия Християндемократически съюз и посочен наследник на канцлерката Ангела Меркел. По този начин германската политика потъна в хаос.
В Ирландия победата на лявата радикална партия Шин Фейн в изборите за долна камара на парламента по подобен начин остави утвърдените лявоцентристки и дясноцентристки партии в състояние на объркване. Ирландската политика също се пренастрои и не е ясно какъв вид политика или подход към управлението ще възникнат.
На следващо място е промишлеността. В понеделник Италия последва Германия и Франция, отчитайки ужасни данни за индустриалното си производство за края на миналата година. Коронавирусът в този момент не е имал ефект – по общо мнение промишлеността отново набираше скорост, очаквайки тласък от подновеното търсене в Китай след примирието в търговската война със САЩ. Сега виждаме, че и трите най-големи икономики в еврозоната приключиха годината с рязко забавяне.
Това е лошо, защото еврозоната понастоящем не е място за убежище от неприятностите в китайската икономика. Известното забавяне в Китай вече може да се приеме като даденост в резултат от закъснелите мерки за овладяване на епидемията. За съжаление на Европа това идва, след като Германия се остави на икономическата милост на Китай. Данните на Международния валутен фонд показват, че износът от Германия за Китай сега малко надвишава този от САЩ, които са много по-голяма икономика.
Ако търсите убежище от Китай, това със сигурност не е еврото, а по-вероятно доларът. Макар САЩ да бяха международен агресор в търговската война срещу Китай, те губят най-малко от сегашните трудности на азиатската икономика. Америка е очевидното убежище.
16:36 | 13.09.22 г.