Пет години ЕЦБ инжектира пазара с пари, а ръст на цените още няма

Откакто Европейската централна банка обяви масивните си парични инжекции, за да предотврати дефлация, минаха цели пет години, а ръст на цените все още липсва, пише в свой анализ Bloomberg.

Твърдението на икономиста Милтън Фридман, че инфлацията е „винаги и навсякъде парично явление“, което предполага, че цените ще се повишат, ако има достатъчно пари, е подложено на съмнение. ЕЦБ не успя да постигне целта си за инфлацията, а в останалата част от Европа и Япония ситуацията е същата.

Нетните покупки по програмата за изкупуване на активи на ЕЦБ бяха възобновени с месечен темп от 20 млрд. евро от 1 ноември. А очакванията за инфлацията за 2020 г. са тя да бъде 1.2% - доста под целта на банката от близо, но под 2%.

Въпреки че Федералният резерв се справи малко по-добре, централните банкери в САЩ правят стратегически преглед на паричната си политика. Сега Кристин Лагард възнамерява да постигне съгласие за провеждане на преглед на дейността на ЕЦБ на двудневното заседание на банката, започнало в сряда. Това се случва половин десетилетие, след като нейният предшественик Марио Драги обяви количествените облекчения като най-добрия инструмент за възстановяване на ценовата стабилност.

Централните банкери искат убедително обяснение защо не се случи точно това и какво може да се предприеме от тук нататък. Анализатори предлагат множество обяснения, сред които глобализацията и дигитализацията.

Пазар на труда

Може би най-голямото недоумение е защо затегнатият пазар на труда не успява да генерира достатъчно голямо увеличение на заплатите, което да повиши потребителските цени. САЩ и Великобритания регистрират най-ниските нива на безработица от десетилетие.

Едно от възможните обяснения за еврозоната, където безработицата е най-ниска от 2008 г. насам е, че от Източна Европа са дошли много евтини работници. Заплахата, че компании могат да преместят заводите си, също ограничава ръста на заплащането, особено в Германия.

Залезът на синдикатите, които организирано договарят заплати, също вероятно е оказал своят ефект. Делът на френските работници, които са членове на профсъюз, намалява до 9% от 23% през 1975 г. В Германия техният дял намалява на 17% от 35%.

„Тази тенденция се е отразила на реалните разполагаеми доходи, нарастването на потреблението и в крайна сметка на инфлацията“, заяви Беноа Кьоре, член на Управителния съвет на ЕЦБ, в последната си реч преди мандатът му да приключи миналия месец.

Заглушени очаквания

Дори в държави, където заплатите се повишават, ефектът върху инфлацията е приглушен, поставяйки под съмнение връзката между цените и икономическия застой, известен като кривата на Филипс. Изследванията на ЕЦБ се стремят да докажат, че кривата все още е валидна, дори и да е по-плоска отколкото преди. Може би ключово е проучване от юли, което показва, че инфлационните очаквания са най-важният фактор за растеж на цените.

Свързан свят

Глобализацията често е обвинявана за понижаването на заплатите и инфлацията, тъй като компаниите преместват производството и услугите си на места, на които това им излиза по-евтино, като например сглобяване на лаптопи в Китай или кол центрове в Индия. 

Технологиите, които осигуряват възможности за споделяне на различни услуги като Uber, повишават несигурността на пазара на труда. „Ефектът на Amazon“ пък засили конкуренцията при търговията на дребно, принуждавайки компаниите да се конкурират в световен мащаб.

Ив Мерш от ЕЦБ смята, че технологиите затрудняват точното отчитане на инфлацията, тъй като компании като Google предлагат услуги безплатно, но правят печалби от реклама.

Какви са другите възможни обяснения вижте в продължението на материала в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!