Стратегическият преглед на ЕЦБ трябва да отговори на 5 ключови въпроса

Очаква се първото заседание на Европейската централна банка през годината да даде официалния старт на прегледа на институционалната стратегия, който най-вероятно ще включва преосмисляне на инфлационната цел, която банката не успява да изпълни от 2013 г. насам, посочва Ройтерс.

Обхватът и мащабът на прегледа, които вероятно ще бъдат обсъдени, са във фокуса на пазарите предвид последиците от паричната политика.

Ето пет ключови въпроса, които ангажират вниманието на трейдърите.

1. Какви са подробностите на стратегическия преглед?

Първият преглед на политиката на ЕЦБ от 2003 г. насам вероятно ще бъде официално започнат в четвъртък, а самият процес по актуализация може да продължи през цялата година.

Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард казва, че ключов фокус ще бъде да се определи дали целта за поддържане на инфлацията близо до, но под, 2% остава валидна предвид промените в световната икономика. Това е дебат, през който преминават и други централни банки със сходни цели, като например Федералния резерв на САЩ.

„Инфлацията ще бъде централната точка в дебата и ще бъдат разгледани различни проблеми включително това как се определя целта“, заяви Ник Куунис, ръководител на отдела за проучване на финансовите пазари в ABN Amro.

„Възможно е да разгледат показателя си за нивата на инфлацията, както и да обсъдят наличните инструменти на политиката“, добави той.

ЕЦБ трябва да обмисли по-ясна цел си за инфлация, заяви миналата седмица най-новият член на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел.

2. Какво може да каже ЕЦБ за икономическите перспективи?

Членовете на ЕЦБ ще бъдат притиснати да изразят мнение дали най-лошото е приключило за икономиката и какви биха били последствията за политиката им в краткосрочен план.

Основните данни за бизнес активността в секторите на промишлеността и услугите, показват, че растежът на частния сектор на блока е достигнал най-високите си нива за последните четири месеца, а индексът на икономическата изненада на Citi е близо до най-високите си стойности от почти две години насам. Близо 80% от анкетираните икономисти относно икономическата активност на блока смятат, че перспективите започват да се подобряват.

Търговската сделка от първа фаза на преговорите между САЩ и Китай намали несигурността на световните пазари, докато настроенията на инвеститорите в еврозоната се намират на най-доброто си ниво от края на 2018 г.

Въпреки това протокол от заседанието на ЕЦБ от декември отбеляза, че макар данните да се стабилизират, те остават слаби.

„Просто трябва последните икономически проучвания...да се преврънат в стабилни данни, което очевидно отнема време", каза Марчел Александрович от Jefferies. „Реално ЕЦБ постави политиката си на пауза най-малко шест месеца, преди дори да даде някакви сигнали по отношение на потенциални бъдещи промени в стратегията“, добави той.

3. Инфлацията се ускорява. Това достатъчно добра новина ли е?

Инфлацията в еврозоната се ускори през декември. Това повиши оптимизма, че перспективите се подобряват и че ЕЦБ може да си позволи да задържи политиката си стабилна, след като предостави силен стимул през септември.

След две солидни показания за базовата инфлация, която изключва разходите за храна и енергия, Лагард може да бъде запитана дали ЕЦБ вижда някакъв по-голям потенциал пред инфлация.

Все пак декемврийските прогнози на ЕЦБ предполагат, че инфлацията няма да достигне целта дори след три години, а икономистите казват, че е рано да се говори обрат.

„Като икономист най-голямото неудовлетворение за мен е, че не съм чувал нищо за собствените убеждения на Лагард“, казва стратегът на Pictet Wealth Management Фредерик Дукрозет.

„Искаме да знаем какво всъщност мисли тя за прогнозата за инфлацията, когато разговаря с колегите си“, поясни той.

4. Швеция току-що се отказа от отрицателната си лихвена политика. Може ли ЕЦБ да я последва?

През декември бордът на Riksbank сложи края на петгодишен период на отрицателни лихви, като увеличи разходите за заеми до 0%, позовавайки се на рисковете от поддържане на отрицателни проценти твърде дълго време. Институцията стана първата централна банка, която излезе от експеримента с отрицателни лихви, а това предизвика спекулации, че ЕЦБ може да я последва.

Това се добавя към схващането, че летвата за по-нататъшно облекчаване на ЕЦБ е висока и паричните пазари започват да очакват повишаване на лихвите през 2021 г.

Някои от създателите на паричната политика стават все по-загрижени за нежеланите странични ефекти от отрицателните ставки върху банките, застрахователите и пенсионните фондове. Все пак ЕЦБ поддържа позижията, че ползите за икономиката надвишават негативите и повече от три четвърти от анкетираните икономисти по този въпрос вярват, че ЕЦБ ще запази лихвите отрицателни през тази година.

„А с проучванията на банковите заеми, демонстриращи някакво положително въздействие от отрицателните лихвени проценти и неотдавнашното повишение на облигационните доходи, които са от полза за застрахователите, стимулът за ЕЦБ да действа и да се отърве от отрицателните лихвени проценти е по-слаб“, заяви ръководителят на научните решения на Natixis Кирил Регнат.

5. Какво означава напрежението в Близкия изток за политиката на ЕЦБ?

Лагард, подобно на нейните предшественици, подчертава, че геополитическото напрежение е извън контрола на ЕЦБ. Все пак трейдърите имат желание да придобият представа за отговора на централната банка, в случай че ситуацията ескалира, повлиявайки негативно върху икономиката.

От ЕЦБ по-рано изчислиха, че 10-процентов ръст на цените на петрола би имал отрицателно въздействие върху ръста на БВП от 0,1 процентни пункта. С оглед на това анализаторите очакват, че геополитическото напрежение ще насърчи ЕЦБ да поддържа политика на облекченията.