Глобалната дискусия за бъдещето на парите бе необратимо променена през шестте месеца, откакто Facebook обяви планове за дигитална валута. Въпреки че перспективите пред Libra избледняха, основните централни банки обмислят дали "публичните" цифрови валути са необходими за запълване на празнината при плащанията на дребно, пише за Financial Times Гита Гопинат, главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ).
Някои анализатори сочат, че добавянето на частни и подкрепени от централните банки дигитални валути би могло да осигури дългоочаквания, но все така непостижим шок, който най-накрая да лиши американския долар от десетилетната му доминация в световната търговия и финанси. Технологичният напредък би могъл да се превърне и в съставна част на „синтетична валута хегемон“ - цифрова кошница от резервни валути, както наскоро беше предложено от напускащия управител на Английската централна банка Марк Карни.
Макар това да са интригуващи възможности, в краткосрочен план те са невероятни. Подобренията в технологиите за разплащания може би са намалили разходите за преминаване от кешови към дигитални плащания, но има малко доказателства, че са направили много за намаляване на разходите при преминаване от една валута в друга. Тези разходи са непарични. Широко възприетите схващания за сигурността и стабилността на долара поддържат господстващата му роля в международната парична система от десетилетия.
Доларът има силна роля в търговското фактуриране - притежава пет пъти по-голям дял от този на САЩ в световната търговия, и в глобалното банкиране. Това е създало големи мрежови ефекти: колкото повече хората използват долара, толкова по-полезен става той за всички останали. Това бе затвърдено, след като развиващите се пазари, които разчитат в голяма степен на долара, увеличиха своя дял в световната икономическа активност. Техният дял в глобалния вътрешен продукт сега е 60 на сто.
Напредъкът в платежните технологии не третира фундаментални въпроси като това какво се изиксва от една глобална резервна валута. Да видим, например, еврото, което бе водещият претендент да замени долара през последните 20 години. Въздействието му върху доларовата доминация в най-добрия случай е скромно поради финансовата фрагментация в еврозоната, недостатъчното споделяне на фискалния риск и бавния напредък в управленската рамка на валутния съюз на ЕС. Несигурността относно дългосрочната стабилност на еврозоната не помага. Трудно е да си представим как технологиите биха решили тези проблеми.
Статутът на долара се подсилва от институциите, върховенството на закона и надеждната защита на инвеститорите, която САЩ се счита, че осигуряват. Просто по-голямото предлагане на алтернативни валути няма да е достатъчно, за да се преодолеят тези съображения. Китайските усилия за интернационализация на юана постигнаха само ограничен успех, въпреки регулаторната и ликвидна подкрепа чрез двустранни суопове с повече от 30 централни банки.