През тази година централните банки намалиха лихвите, за да се справят със забавянето в икономиката, предизвикано от търговската война и последващия спад в производството.
Някои от финансовите институции, като Федералния резерв, увеличиха лихвите през миналата година, създавайки си възможности за разхлабване на фона на най-слабия растеж след финансовата криза. Но други, като Европейската централна банка, се озоваха в по-трудна позиция и трябваше да пратят лихвите на отрицателна територия, пише в свой анализ Bloomberg.
2020 г. обаче може да е по-спокойна за паричната политика. Фискалните стимули на места могат да подкрепят икономиката, а перспективите за растеж изглеждат малко по-добри.
Но докато големите централни банки са в позиция на задържане на паричната политика, то други, особено на развиващите се пазари, се предвижда отново да понижат основните си лихви.
Ето какво показва анализът на Boomberg Elconomics за някои от най-големите и важни централни банки.
Федерален резерв на САЩ
Лихва по федералните фондове (горна граница): 1,75%
Прогноза за края на 2020 г.: 1,75%
Управителят на Фед Джером Паулъл не остави никакво съмнение, че лихвените проценти ще продължат да се задържат на досегашните си нива, като каза на 11 декември, че настоящата позиция „вероятно ще остане подходяща“, освен ако благоприятната перспектива на Фед за икономиката не претърпи съществена преоценка.
Напрежението на паричните пазари обаче тласна централната банка на САЩ към покупки на държавни ценни книжа. Някои инвеститори твърдят, че ще е необходимо да се разшири обхватът на тези покупки до краткосрочни ценни книжа. Пауъл обаче заяви, че от банката не са готови да предприемат подобна стъпка, но ще направят това, ако е необходимо.
Европейска централна банка
Депозитна ставка: -0.5%
Прогноза за края на 2020 г.: -0.5%
ЕЦБ обеща отново да засили стимулите, ако е необходимо, но официални представители на банката обявиха публично, че предпочитат пауза, след като през септември Марио Драги обяви спорния пакет за подпомагане на забавящата се икономика в еврозоната.
Банкерите все повече обръщат внимание на пагубните странични ефекти от отрицателната лихва, сред които и рискове за финансовата стабилност като цяло. Дори и новият управител на ЕЦБ Кристин Лагарад обеща да включи отрицателните лихви в първия стратегически преглед на паричната политика от 2003 г. насам.
Икономистите и инвеститорите очакват лихвите да се задържат на сегашното си ниво, а количествените улеснения да продължат през цялата 2020 г. и след това. Но централната банка все още може да бъде подложена на изпитания, ако икономиката залитне в посока надолу заради несигурността на търговския фронт, срива или прехвърляне на спада в производството към сектора на услугите.
Японска централна банка
Основна краткосрочна лихва: -0.1%
Прогноза за края на 2020 г.: - 0.1%
Перспективите пред Японската централна банка за 2020 г. изглеждат малко по-добри след обявяването на пакет от правителствени стимули за подкрепа на растежа и някои сигнали за подобряване на световната икономика. Това ще позволи на банката да задържи лихвите си без промяна за сега.
Основният лихвен процент в Япония вече е на отрицателна територия, а активите в баланса на централната банка са на по-голяма стойност от икономиката на страната. Всичко това е спънка към последващо движение в посока надолу въпреки насоките от страна на банката за облекчване на паричната политика.
Все пак гуверньорът на ЯЦБ Харухико Курода внимателно ще следи развитието на търговските преговори между САЩ и Китай, и ефектът върху икономиката от увеличението на данъка върху продажбите през есента.
Английска централна банка
Основен лихвен процент: 0.75%
Прогноза за края на 2020 г.: 0,75%
Английската централна банка най-накрая ще се сдобие с нов управител през 2020 г., слагайки край на търсенето на наследник на Марк Карни.
Решителната победа на Борис Джонсън на изборите през декември разчисти пътя на правителството му да изведе страната от Европейския съюз на 31 януари, както и на Андрю Бейли да заеме позицията на управител на АЦБ. Бейли, който стартира на 16 март, ще трябва да се справи с глобалното забавяне и постоянния недостиг на инвестиции. Най-притеснителното е, че вече ще наближи друг срок, свързан с Brexit - Великобритания трябва да осигури търговска сделка с ЕС до края на следващата година, освен ако Джонсън не поиска удължаване.
Всички погледи ще са насочени към това как развитието на Brexit ще променя картината.
01:50 | 14.09.22 г.