Тъй като 2019 г. вече завърши, смело можем да кажем, че тя беше една динамична и много интересна година за света на криптовалутите. Доскорошният крипто лидер биткойнът отстъпи пред други токени, консорциумът „Либра“ беше на ръба на разпадането, след като ключови инвеститори оттеглиха подкрепата си за проекта след бурната реакция на правителства и централни банкери от цял свят, а множество централни банки дори се замислиха за въвеждането на собствена цифрова валута.
Секторът сега включва хиляди монети и жетони с различна успеваемост.
Но въпреки всички закани и обещания криптовалутите все още не могат да проникнат в мейнстрийма. Все още има много малко търговци, които приемат плащания с криптовалути, а повечето финансови услуги продължават да се уреждат в традиционни валути.
Броят на криптовалутите на пазара е над 2000. Според доклад на CNBC очаче повече от 800 или тях по същество са мъртви - тоест струват по-малко от стотинка.
Въпреки това все повече компании използват блокчейн технологиите в дейността си и скоро можем да видим повече положителни ефекти за крайните потребители.
Според експерти блокчейн дава възможност да не се доверяваме само на една институция, а сами да отговаряме за финансовите си средства.
Блокчейн е нещо като счетоводна книга, в която са записани самите стойности на криптовалутите. За съжаление самата технология е все още много бавна, когато се използва за трансакции.
Криптовалутата може да се разгледа като файл, който може да бъде прехвърлен от един контрагент на друг с гаранцията, че няма да бъде копиран. Разликата с финтех портфейлите, е че сумите, които виждаме изписани в едно финтех приложение, са притежание на някой посредник, който осигуряват достъп, докато при криптовалутите няма посредник.
Все повече банки и други институции започват да проявяват интерес към блокчейн и криптовалути. Обсъжда се дори идеята централните банки да започнат да въвеждат такива технологии в практиката си. Предстои да видим дали ще се създаде нов криптопроект или отново система за централизирани разплащания.
Членовете на Управителния съвет на Европейската централна банка вече обсъждат перспективата за въвеждане на собствена цифрова валута.
Въпреки че не се очаква решението по този въпрос да бъде взето скоро, символичното му обсъждане показва доколко е готова Кристин Лагард да „разтърси“ ЕЦБ, работейки по отношение на съвременните предизвикателства. Като ръководител на Международния валутен фонд тя заяви, че такива инициативи могат да окажат подкрепа на обществени цели като финансово приобщаване, защита на потребителите и неприкосновеност на плащанията.
Идеята набра сила през последните години, отчасти стимулирана от нарастващото значение на криптовалутите като биткойна.
Плановете на Facebook за създаване на глобална дигитална валута предизвика негативна реакция сред правителствата, но едновременно с това породи дискусия относно изоставането на публичните власти, тъй като потребителите се обръщат към инициативи от частния сектор, които крият рискове за стабилността и устойчивото съществуване на традиционната банкова система.
От ЕЦБ заявиха, че ще разработят своя собствена цифрова валута, ако частният сектор не успее да направи трансграничните плащания по-бързо и по-евтино, изтъквайки, че технологичните иновации бързо трансформират начина на извършване на плащанията на дребно. В документ, подготвен за Европейския парламент, централната банка заяви, че анализира ситуацията и ще бъде готова да действа, ако е необходимо.
Централната банка на Китай вече разработва своя криптовалута, а Банката за международни разплащания (БМР), център за парично сътрудничество, публикува проучване, показващо, че повечето централни банки обмислят последиците от предприемане на такова действие.
Гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни предположи, че глобалната цифрова валута на централната банка може един ден да замени долара като международна резервна валута.
Все пак по този въпрос се забелязва и голяма доза скептицизъм. Министърът на финансите на САЩ Стивън Манучин заяви, че той и гуверньорът на Федералния резерв Джером Пауъл не виждат необходимост от създаване на цифрова валута на Фед поне през следващите пет години.
В рамките на еврозоната холандската централна банка извърши два експеримента за пускане на криптовалута в обращение през 2015 г. През 2016 г. германската Бундесбанк и фондовата борса тестваха блокчейн - технологията, която стои в основата на криптовалутите - за прехвърляне и уреждане на ценни книжа и пари в брой, като заключи, че процесът е твърде скъп и бавен.
19:46 | 11.09.22 г.