Кои са страните, в които Лагард ще се прицели

Според новия управител на Европейската централна банка Кристин Лагард дузина европейски държави имат възможност и трябва да увеличат фискалните си разходи.

Тази група варира от най-голямата икономика в региона - Германия, до най-малкия й член - Малта. Последните прогнози на Европейската комисия, публикувани в четвъртък, показват, че всяка една от тези държави може да си позволи през следващата година да има това, което Лагард нарича „пространство за стимулиране“ - фискален дефицит в рамките на 0,5% от брутния вътрешен продукт.

Според Комисията страните от еврозоната с излишъци, които вече намаляват поради фискалните стимули, са Кипър, Холандия, Люксембург и „в по-малка степен“ Германия.

Германия

В желанието си да осигурят допълнителни фискални стимули служителите на ЕЦБ обикновено се вглеждат в най-населената страна в Европа. Това е така заради размерите на Германия и запасите, които е изградила заради годините на придържане към политиката на балансиран бюджет. Още повече, момента промишлеността там е изправена пред комбинация от негативни фактори, вариращи от глобалното търговско напрежение до предизвикателствата на автомобилния сектор.

Според прогнозите бюджетният излишък на страната трябва да възлиза на 1,2% през 2019 ч., 0,6% през 2020 г. и 0,2% през 2021 г.

Холандия

Лагард може да бъде особено впечатлена от смяната в политиката на холандското правителство през септември след години на фискална политика, ръководена от желанието за за намаляване на дълга. Правителството представи предложение за национален инвестиционен фонд, чиито средства да се използват за осигуряване на дългосрочен растеж. Параметрите на проекта, изброени от министъра на финансите Вопке Хоекстра, включват „иновации, развитие на знанието и инфраструктура“. Фондът може да възлиза на десетки милиарди евро през следващите 30 години.

Според прогнозите бюджетният излишък на страната трябва да възлиза на 1,5% през 2019 ч. , 0,5% през 2020 г. и 0,4% през 2021 г.

Австрия

Австрия може би е друг ключов елемент, на който Лагард ще обърне внимание. Комисията изрази оптимизма си, че страната ще обърне по-ранните прогнози за дефицит, прогнозирайки продължаване с излишъка.

Преговорите за създаване на коалиция за управление на страната, след последните парламентарни избори, все още продължават, а резултатът от тях може да промени бюджетните планове за 2021 г. и след това.

Според прогнозите бюджетният излишък на страната трябва да възлиза на 0,4% през 2019 ч. , 0,2% през 2020 г. и 0,4% през 2021 г.

Ирландия

Ирландия има основания да се въздържи от стимулите. Икономиката е сред най-бързо развиващите се в Европейския съюз, но е уязвима от евентуалното осъществяване на Brexit без сделка. Правителственият бюджет за 2020 г. отчита рисковете на ситуацията и финансовият министър Паскал Донахю настоя, че каквото и да се случи, разходите няма да бъдат увеличени.

Според прогнозите бюджетният излишък на страната трябва да възлиза на 0,2% през 2019 ч. , 0,3% през 2020 г. и 0,6% през 2021 г.

Люксембург

Великото херцогство може да е твърде малко като територия, но на Лагард може да й хареса това, което вижда там. Бюджетът му за 2020 г. предвижда безпрецедентни разходи, надвишаващи 20 милиарда евро. Изглежда, че излишъкът на страната ще намалее поради новите мерки за безплатен градски транспорт и намаляване на данъците на фирмите. Комисията отбелязва значително увеличение на публичните инвестиции, заради закупуването на нов военен самолет.

Според прогнозите бюджетният излишък на страната трябва да възлиза на 2,3% през 2019 г., 1,4% през 2020 г. и 1,4% през 2021 г.

Кипър

Във всеки случай страната се опитва да намали натрупания си в кризата от началото на това десетилетие дълг. Макар че се предполага, че страната ще регистрира най-големия излишък за ЕС през 2019 г., той може да спадне незначително през следващите години отчасти поради новата национална система за здравно осигуряване.

Според прогнозите бюджетният излишък на страната трябва да възлиза на 3,7% през 2019 ч. , 2,6% през 2020 г. и 2,4% през 2021 г.

Другите

Гърция има постоянни излишъци и би искала да използва това фискално пространство за благоприятни за растежа политики. Но първо трябва да убеди кредиторите си - включително и ЕЦБ - че е способна да намали съотношението си на дълг към БВП до 163,1% през 2021 г.

Бюджетите на Естония и Литва се основават на баланс. Словения планира да увеличи инвестициите си, но да запази излишъка, бюджетът на Малта също остава с позитивно салдо, тъй като страната увеличава приходите си от продажба на гражданство на чужденци.