Магическата шестица на Пекин

Преди няколко години ставаше дума за осмицата, тогава дойде седмицата, а сега -  вълшебната шестица: Само с 6,0 процента според Националното статистическо бюро в Пекин е нараснала китайската икономика между юли и септември. Това е най-ниското ниво, откакто Китай започва да отчита състоянието на своята икономика на всеки три месеца през 1992 г. Едва ли някоя друга икономика привлича толкова много внимание с данните си за растеж, колкото китайската. Колкото по-голяма става икономиката на Китай, толкова по-важна изглеждаше цифрата преди десетичната запетая: Ако брутният вътрешен продукт на Китай не нарасне с поне осем процента, бъдещето на Китай е поставено на карта - така се твърдеше след световната финансова криза. Тогава седемте надделяха като нов показател. Сега вече е достигната и границата от шест процента.

Какво означава това число и колко е еластично? Защо потъва от година на година? Какво общо има търговската война между САЩ и Китай? Как реагира Пекин - и какво означава това число за останалия свят? Ето по-важното по темата. Какво означава ръст от 6%? Икономическият растеж от шест процента е висока стойност, дори за развиващ се пазар, още повече за голяма икономика като Китай. За сравнение - американската икономика в момента нараства с почти два процента, германската  -с около половин процент. За идната година федералното правителство понижи прогнозата си за растеж в четвъртък от 1,5 на 1,0 процента. С тези шест процента обаче китайският тримесечен прираст е под очакванията. Група експерти, интервюирани от агенция Ройтерс, прогнозира ръст от 6,1% за третото тримесечие. Само една десета отклонение не е драматично, но в Китай се отчитат и десетиците. Премиерът Ли Къцян предупреди през септември, че ще бъде "много трудно" да се достигне прогнозата на неговото правителство от "6,0% до 6,5%" за цялата година. Все още е спорно колко надеждни са "хармонизираните" данни за растеж в Китай. От своя страна самият премиер Ли призна преди години, че предпочита да се занимава повече с консумацията на енергия, отпуснатите банкови заеми и обема на китайския железопътен транспорт, отколкото с официалните данни за брутния вътрешен продукт. Защо темпът на растеж на Китай спада от години? Фактът, че темпът на растеж в Китай намалява в дългосрочен план, е неизбежен. Много от основните инфраструктурни проекти, които бяха разгърнати в продължение на десетилетия, до голяма степен са завършени, изграждайки основните електроцентрали, пътища, пристанища и железници. „В строителната индустрия ерата на основателите приключи", казва пекинският магнат Джан Син пред SPIEGEL преди три години; повечето китайски градове на практика са "завършени". Нещо повече, с обем от 13 трлн. долара икономиката на Китай вече е толкова голяма, че дори само с ръст от шест процента тя нараства почти всяка година с толкова, колкото е брутният вътрешен продукт на Испания. Двуцифрените темпове на растеж, като преди десет или дванадесет години, не биха били нито реалистични в този мащаб, нито разумни за китайците. Огромният растеж през последните години нанесе огромни щети, не на последно място на околната среда в Китай. Намаляващият растеж също е следствие от търговската война? Да - но не само. Спорът за митата между Пекин и Вашингтон очевидно оказва влияние върху износа на Китай, както показват обявените по-рано търговски данни: износът на Китай за САЩ е намалял с почти десет процента в сравнение с миналата година, а вносът от Америка е намалял с повече от 26 процента. Но опасенията за продължителността и потенциалния резултат от търговския спор изглежда потискат настроенията повече от тези конкретни данни: много предприемачи в момента не са склонни да инвестират, а много потребители също практикуват изкуството на „Xiao Fei Jiang Ji“ - приглушеното харчене на пари: Те отлагат големите покупки, предпочитат да не купуват засега нова кола и да пазаруват на местния зеленчуков пазар, а не в скъпия търговски център. Каква част от търговската война допринася за притъпената атмосфера и доколко се дължи на дългогодишните проблеми на китайската икономика - особено нарастващият дълг на бизнеса и домакинствата - е трудно да се оцени. Как реагира Пекин и какво би могло да означава това за други икономики? Когато икономическите данни се оказваха по-слаби от очакваното, Пекин почти винаги реагираше по един и същи начин. Отначало се разпространяваха сигнали за успокоение - както беше в петък сутринта, когато говорителят на службата за статистика, позовавайки се на спора за митата, каза: „Трябва да се съсредоточим върху собствените си дела, поставяйки страната на първо място и осигурявайки стабилен растеж на второ място“. По правило след това правителството засилва притока на пари - или чрез инвестиции от самата държава, улесняване на условията за кредит или увеличаване на минималните капиталови резерви на банките. Но колкото по-голяма става задлъжнялостта на провинциите и държавните предприятия, толкова по-предпазливо Пекин използва тези средства. Китайското ръководство изглежда е решено да забави покачването на планината с дълг и да приеме за сметка на това по-слаб икономически растеж. В дългосрочен план всички компании и сектори, за които китайският пазар е толкова важен, като германската автомобилна или френската модна индустрия, ще трябва да се адаптират към това. В обозримо бъдеще китайците няма да могат да купуват толкова автомобили и луксозни стоки, колкото в предишните десетилетия....