Силата на щатския долар в последно време предизвика две много различни реакции сред икономистите и пазарните участници, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz и президент на колежа Куийнс към Кеймбриджкия университет.
Някои смятат, че тя допринася за по-добро глобално икономическо представяне в бъдеще. Други се опасяват, че ще предизвика сътресения. Не може и двете гледни точки да са верни.
Отговорът вероятно ще бъде определен от политиката, а не от икономиката - по-конкретно от маневрите в предизборната кампания за президент на САЩ.
Инвеститорите и компаниите могат да предприемат действия сега, за да се защитят частично от сътресения. Такива избягващи ходове са оправдани, като се има предвид по-голямата вероятност за по-екстремни резултати в редица области.
Устойчивата сила на долара не е изненада, като се имат предвид три основни фактора, които привличат чуждестранния капитал в САЩ: вътрешна икономика, която превъзхожда останалите напреднали страни; фондов пазар, който надминава другите; привлекателна доходност за инвеститорите в облигации.
Инвеститорите вярват, че в днешната влошаваща се глобална икономическа среда само Америка е в състояние да поддържа продължително поскъпване на своята валута. Европейските и развиващите се икономики се опасяват, че всяко стабилно укрепване на валутите им допълнително ще забави техния растеж. Това обяснява и контрастните възгледи за предстоящето.
За някои силният долар е част от систематичното ребалансиране на световната икономика. Доларът помага на по-слабите икономики, които са по-отворени за търговия, и които пострадаха повече от глобалната търговска война, да настигнат САЩ.
Но силният долар крие рискове. Първо, той е заплаха за валутна война в допълнение към продължителната търговска война, подхранвана от усилията на администрацията на Тръмп да премахне това, което смята за нелоялни търговски практики срещу САЩ.
Второ, той излага Федералния резерв на по-нататъшни политически атаки, подкопавайки надеждността му и пазарното доверие, което идва с нея.
Трето, доларът може да дестабилизира развиващите се пазари с големи валутни дисбаланси, включително това, което икономистите наричат „първороден грях“. Става въпрос за държавите, заемащи масирано в долари, но генериращи по-голямата част от доходите, използвани за плащания на лихви и главница във валути, които се обезценяват спрямо американската.
И трите риска отслабват растежа, увеличават волатилността на пазара и затягат финансовите условия. Те биха дошли в труден момент за световната икономика. Глобалната икономическа активност и търговията се забавят, Европа може да изпадне в рецесия през следващата година, амунициите на централните банки се изчерпват, а и има много малко, ако изобщо, вдъхновяващи реформи на развиващите се пазари.