Претенциите на президента Доналд Тръмп в Twitter за по-слаб долар и последвалото определяне на Китай като „валутен манипулатор“ предизвикаха опасения, че търговските му битки се превръщат във валутна война. Последният път, когато имахме глобална конкурентна девалвация, беше през 30-те години на миналия век, когато светът се бе потопил в депресията. Но днес валутните стойности се определят на огромните глобални пазари, а не спрямо златото. Това оставя САЩ сами на бойното поле, въоръжени само с прашка, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.
Обозначаването на Китай като валутен манипулатор е задънена улица. Съгласно американското законодателство следващата стъпка е Министерството на финансите да се консултира с МВФ, който току що оправда китайските валутни практики. Дори ако Стивън Манучин, министърът на финансите на САЩ, успee да докаже по някакъв начин, че Китай манипулира своята валута, наказанието е „ускорени преговори“, което едва ли е голямата тояга, която президентът иска да размахва. САЩ могат да наложат санкции под формата на мита, но заплахата да направите това, което вече правите, е ограничена в силата си на убеждаване.
Тръмп също постави Япония, Германия и Италия в списъка за наблюдение относно манипулации. Като валута убежище обаче йената се засилва заради търговската война, а не се обезценява. А Германия и Италия нямат свои валути, които да манипулират. Доларът е близо до исторически връх, защото САЩ растат по-бързо от всяка друга развита икономика. Теорията сочи, че намаляването на лихвите понижава стойността на валутата, но откакто Федералният резерв намали основния си лихвен процент на 31 юли доларът само се засилва.
Президент, загрижен за „голямата валутна манипулация“, може да предприеме пряка валутна намеса. Министърът на финансите може да използва валутния стабилизационен фонд - който разполага с около 95 млрд. долара - за продажба на долари и закупуване на активи, деноминирани в чуждестранна страна. Но това е нищожно количество в сравнение с над 5 трлн. долара, средно търгувани всеки ден на световните валутни пазари. В предишните три пъти, в които САЩ се намесиха, за да въздействат върху стойността на долара, към тях се присъединиха съюзниците им от Г-7. Този път те биха действали сами. Неубедени, че американското правителство има огневата мощ да отслаби долара, пазарите биха заложили срещу намесата, като по този начин ще принудят правителството да изгори всичките си налични средства.
В предишните интервенции Фед действа успоредно с Министерството на финансите, предоставяйки малко повече амуниции. Този път участието на централната банка не е предопределено, предвид опасенията на Фед относно неговата независимост и влиянието на валутната война върху глобалната финансова стабилност. Дори и приносът на Фед да е колкото този на Министерството на финансите, общата сума на наличните средства ще бъде само около 190 млрд. долара.
Фед вероятно ще стерилизира интервенцията, продавайки ДЦК, за да абсорбира допълнителните долари на пазара, за да се избегне инфлационната заплаха от увеличеното парично предлагане. Това означава, че краткосрочните лихвени проценти ще останат същите, така че няма голямо основание да очакваме обменните курсове да се променят. Някои икономисти твърдят, че намесата за отслабване на валутата изпраща силен сигнал, че паричната политика ще се облекчи. Но други централни банки освен Фед също сигнализираха за монетарно облекчаване.
Намесата срещу континенталния юан е още по-проблематична. Китайското правителство контролира този пазар, а САЩ не могат да купуват валута, която не е за продажба. САЩ биха могли да се намесят на офшорния пазар за юани (базиран предимно в Хонконг), но той не е много дълбок или ликвиден. Натискът върху офшорния юан понякога се предава и на континенталния чрез компании, които имат достъп до двата пазара, но Китайската централна банка може да поддържа различни стойности на юана на двата пазара.
САЩ биха могли да купуват евро и йени и да се надяват другите валути да се засилят чрез вторични ефекти. Но при слабия растеж както в Япония, така и в еврозоната, всяка американска валутна интервенция вероятно ще доведе до ответни мерки.
Глобалната конкурентна девалвация от 30-те години в крайна сметка предизвика парично облекчаване, което може да се каже, че засили търсенето и помогна на много икономики да излязат от депресията. Сега лихвите вече са ниски и няма много признаци, че цената на заемите е ограничение за икономическата активност.
САЩ не могат едностранно да отслабят долара. Опитът им може да предизвика глобална рецесия, да увеличи политическото напрежение и да смути финансовите пазари, докато държавите се опитват да обезценят валутите си. Появяването им сами на бойното поле с прашка е достатъчно лошо. Самоунищожителните конфликти в процеса са още по-лошо.
00:11 | 14.09.22 г.