Винаги когато Реждеп Тайип Ердоган говори за парична политика, инвеститорите затаяват дъх. Понякога той изисква по-голямо влияние върху решенията на националната централна банка (TCMB), понякога директно настоява за по-ниски лихвени проценти.
От изгонването на гуверньора на турската централна банка Мурат Четинкая в началото на юли е ясно, че турският президент иска да разшири влиянието си върху паричната политика на страната.
С това обаче турската валута остава под натиск. Лирата загуби около 60% от стойността си през последните две години, но е добавила 7,5% през последните шест месеца. Спрямо еврото лирата дори се повиши с около десет процента през последните два месеца. Леко положителната странична тенденция при обменните курсове на лирата предполага според много анализатори икономическо възстановяване, коментира Handelsblatt.
Но натискът върху валутата отново се покачва. Най-големите рискови фактори са паричната политика и вътрешната политика.
През последните седмици централните банки в нововъзникващите икономики - ЮАР, Южна Корея и Индонезия също започнаха да намаляват лихвените проценти, като преди това стабилизираха местната си валута с увеличение на лихвените проценти. Сега, на фона на евентуално намаляване на лихвения процент в САЩ и може би дори в Европа, нововъзникващите пазари разхлабват темпото на паричната политика.
Турската централна банка повиши основния си лихвен процент с 11,25 процентни пункта до ниво от 24% в три стъпки от средата на 2018 г., за да се противопостави на бурната инфлация от около 25%. Междувременно инфлацията всъщност намалява, макар и леко, и отчасти поради базови ефекти.
Междувременно всички наблюдатели очакват понижение на лихвените проценти и в Турция. Въпросът е с колко. Официалната турска Анадолска агенциа интервюира 19 турски анализатори. Те очакват намаление от 150 до 500 базисни пункта, средно – с 250 базисни пункта.
Бурак Канли, главен икономист на турската QNB Finansbank, смята, че е възможно намаляване на лихвения процент от поне 300 базисни точки до 21%. Той смята, че централната банка ще се откаже от конвенционалната си политика за ценова стабилност. „Бъдещият подход ще включва краткосрочни и средносрочни очаквания за икономически растеж", убеден е Канли. Според него икономическата политика на президентския дворец също ще бъде съблюдавана при решенията за лихвените проценти.
Експерти от американската банка Goldman Sachs очакват поради променената ситуация, че Турската централна банка ще намали ключовите лихвени проценти до септември 2020 г. до 15%. По-рано анализаторите на банката предполагаха, че това ниво няма да бъде достигнато преди май 2021 година. Анализатори, интервюирани от Bloomberg, смятат, че основният лихвен процент ще падне по-плавно.
Анализаторите на Goldman обаче виждат друг риск - свързан с дълга на турските компании към банките на страната. Много корпорации не могат да изплащат доларовия си дълг и затова кандидатстват за програми за преструктуриране на кредитите си при турските банки. Това засяга балансите на финансовите институции.
Ето защо, и при по-ниски лихвени проценти, банките може и да не са склонни да заемат кредити. „За банките е важно, въпреки намаляването на лихвените проценти, да засилят основния си капитал, вместо да увеличат кредитния си баланс", смятат анализаторите от американската банка.
Един ден преди решението на новия председател на банката Мурат Уйсал за лихвения процент инвеститорите изглеждат несигурни. Лирата приключи търговията във вторник вечерта с около половин процент надолу спрямо долара на ниво от 5,70 лири за долар. В сряда търговията започна при равнище от 5,73 лири, преди да се установи сутринта (местно време) на 5,71 лира. И това показва, че инвеститорите не знаят докъде ще стигне Уйсал - и до каква степен новите лихви ще наранят лирата.
Дотук с паричната политика. Но поведението на правителството също играе роля. Заради изборната победа на опозицията в няколко големи града на последните местни избори гражданите и инвеститорите са възвърнали доверието си към политическата система на страната.
В същото време съществуват нарастващи опасения, че президентът Ердоган ще иска да използва мерки за противодействие, за да покаже кой държи властта в държавата. Уволнението на предишния председател на централната банка Мурат Четинкая е такъв знак. Той не е пожелал да намалява лихвените проценти, оправдава решението си Ердоган. Ясен знак, че политическата независимост на централната банка струва толкова, колкото и старата конституция на страната....
Турският президент счита, че ниските лихвени проценти могат да стимулират икономиката. Турски телевизионни канали и вестници вече дават трибуна на икономисти, банкови мениджъри и предприемачи, занимаващи се с недвижими имоти, които се надяват на понижението на високите лихвени проценти по кредитите за къщи, автомобили, хладилници и други потребителски стоки. Лихвените проценти по заемите за тези продукти постоянно нарастваха през последните четири години и съответно свиха потреблението.
Но пазарите - и особено финансовите пазари - не следват покорно числата. Да се намалят рязко лихвените проценти и след това да се надяваме на следващата история за растеж не е достатъчно. Инвеститорите и анализаторите преценяват и вземат решения на фона на това дали решението за ключовия лихвен процент може да бъде обяснено убедително и достоверно.
С други думи, ако новият председател на централната банка Мурат Уйсал намали лихвените проценти в четвъртък, тогава той не само би попаднал в хора на централните банкери в САЩ, Европа и някои нововъзникващи пазари. Той може да вземе правилното решение, за да насочи Турция през следващите няколко месеца към възстановяване.
Но ако той не може да обоснове решението си на базата на ясни тенденции и перспективи, инвеститорите няма да върнат доверието си в Турция. „Председателят на банката Уйсал трябва да бъде много предпазлив по отношение на това как комуникира решенията си за парична политика, особено ако бъде обявено по-силно намаляване на лихвите", смятат анализаторите от Scope. Така че – да, лирата си остава под натиск.
14:13 | 12.09.22 г.