Докато финансовите пазари се тревожат за разширавяането на американските мита върху стоките от Китай и Мексико, Федералният резерв обмисля подходящия отговор на развиващия се търговски шок. Ключовият въпрос е дали Фед ще възприеме труса основно като свиване в търсенето или като шок в предлагането (подобно на петролния от 1973 г.), който може да повиши потребителските цени с цял процентен пункт, пише Гавин Дейвис за Financial Times.
Фед възприема гледната точка, че може да игнорира инфлационните рискове от по-високите мита и да свали лихвите като застраховка срещу растящите рискове от рецесия. Централната банка направи нещо подобно през 1995 г.
Пазарите подчертано гледат на търговската война като на глобален шок в търсенето, който ще намали растежа без да вдига инфлацията. Отговорът на регулатора е недвусмислен. Лихвите вероятно ще бъдат свалени, може би изпреварващо, за да се смекчи бъдещо забавяне на растежа.
По тази причина облигационният пазар в САЩ в момента калкулира в цените си понижаване на лихвите през юли и общо 1 процентен пункт (от сегашните 2,25% - бел. прев.) до края на следващата година.
До съвсем скоро Комисията за открития паричен пазар на Фед не даваше сигнал, че обмисля ранно понижение на лихвите. Всъщност мартенските й очаквания бяха за повишение от 0,25 процентни пункта през 2020 г. Дори през май Комисията не даде някаква насока за следващия си ход, като подчерта, че ще бъде „търпелива”, преди да предприеме нещо.
Последният път, когато имаше такава пауза в насоките на Фед (през декември 2018 г.), глобалните пазари на акции се сринаха заради страховете, че централната банка ще продължи да вдига лихвите дълго време. Този път, изправени пред още по-голям търговски шок, пазарите бяха защитени от много по-бърз и подкрепящ отговор от Фед.
В последните дни ръководството на Фед категорично изостави предишната си неутрална позиция. Председателят Джером Пауъл посочи, че „ще действаме подобаващо, за да подкрепим икономическата експанзия при силен трудов пазар и инфлация близо до целта ни от 2%”.
Това се възприе като обещание да се действа бързо, ако инерцията в икономиката се забави още. Зам.-председателят на Фед Ричард Кларида обясни, че като член на Комисията е склонен да игнорира първоначалните ефекти от по-високите мита върху цените в името на растеж около средния. Това ясно сочи, че всяко забавяне на растежа, който вече е под средния, ще предизвика понижаване на лихвите, дори ако митата повишават потребителските цени.
Кларида отиде по-далеч като посочи, че лихвите са били понижавани в миналото (споменавайки 1988 г. и особено 1995 г.), за да се осигури „застраховка” срещу рисковете за икономическата активност. Той добави, че нуждата от изпреварващи действия тази година ще бъде оценена в светлината на новите данни.
08:53 | 12.09.22 г.