Защо Федералният резерв трябва да понижи лихвите?

Има все повече аргументи, че Федералният резерв трябва да понижи лихвите (2,25% понастоящем – бел. ред.), за да отслаби долара и насърчи износа, както и че трябва да го направи скоро, пишат за Wall Street Journal Анди Паздър и Джон Хартли.

Доларът поскъпна след второто тримесечие на 2018 г., като оттогава американският износ стагнира. Макар че щатската икономика нарасна през 2018 г. благодарение на данъчните съкращения, дерегулацията и спадащите цени на петрола, БВП можеше да се увеличи с повече. Растежът през последните три тримесечия бе значителните 2,9%, но ако износът растеше с годишен темп от 3% - както направи между 2009 и 2018 г. – ръстът на БВП би бил 3,2%.

Затягането на паричното предлагане от Фед допринесе за спада в ръста на износа, след като оскъпи долара. Централната банка на САЩ повиши основната си лихва девет пъти от края на 2015 г. (когато бе на практика нулева – бел. ред.), което увеличи търсенето на долари. Фед като цяло прекрати експанзионистичната си монетарна политика, след като икономиката се подобри, което ограничи паричното предлагане и засили долара.

Политиката на Фед имаше още по-голямо въздействие върху износа, защото икономическият растеж в САЩ и без това вече подкрепяше долара. С ускоряването на растежа в САЩ икономиката на останалия свят сериозно се забави. Растежът в повечето страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) буксува от 2018 г., като някои специалисти вярват, че Китай е на прага на епохален икономически обрат. Тази глобална стагнация допълнително подкрепи търсенето на щатски долари, тъй като чужденците гледат на зелените пари като на сигурно убежище по време на глобална икономическа несигурност.

Силният долар изненада някои експерти, включително тези във Федералния резерв. Мнозина предвиждаха, че доларът ще се обезцени през 2018 г., тъй като останалият свят изпитваше синхронизиран икономически растеж през 2017 г. Опасявайки се, че по-бързият ръст на заплатите в САЩ ще вдигне инфлацията, Фед ограничи паричното предлагане и повиши лихвите.

Тези опасения обаче бяха неоснователни. В годините след Голямата рецесия предпочитаният от Фед измерител на инфлацията - личните потребителски разходи – бе доста под целта на централната банка от 2% годишен темп на ръст (1,6% през март 2019 г.), благодарение на ниските инфлационни очаквания и слабия икономически растеж още от времето на Обама.

Действията на Фед спънаха политиките на Тръмп, ориентирани към растежа. Слава богу, Федералният резерв обяви, че се въздържа от вдигане на лихвите в близко бъдеще, но това не поправя щетите от досегашните увеличения.

Фед трябва да намали лихвите, за да насърчи бъдещия икономически растеж. Ще отнеме време на пониженията да окажат своя ефект. Президентът на клона на Фед в Чикаго Чарлз Евънс и икономистът Мартин Айхенбаум установиха, че 0,5 процентни пункта съкращаване на основната лихва води до незабавно поевтиняване на долара с 0,3-0,5%, което може да достигне до 1-2% в рамките на две години.

Има прецедент с понижаване на лихвите в условията на растяща икономика – след серия от повишения Федералният резерв намали лихвите през 1994 и 1995 г., след като инфлацията стана по-умерена. В резултат на това БВП се ускори до годишен темп на ръст от над 4% в периода 1997-2000 г.

Фед също така трябва да преосмисли как процедира с инфлацията, за да избегне тази икономическа щета в бъдеще. По-добър подход би бил „временното таргетиране на ценовото ниво” – концепция, която бившият председател на Фед Бен Бернанке защитаваше. Вместо да цели темп на инфлация от 2% всяка година, централната банка може да следи това да става в рамките на икономическия цикъл.

След възстановяването от рецесията Фед можеше да се ангажира да държи нулеви лихви, докато инфлацията не достигне 2% годишно. Този подход щеше да предпази централната банка от прибързано повишаване на лихвите, максимизирайки по този начин ползите от паричната политика за растежа, като същевременно държи инфлацита под контрол.

Политиките на Тръмп, насочени към растежа, съживяват икономиката, но те могат да направят и повече. Безработицата намалява сред всички възрастови категории, свободните работни места растат драматично, а заплатите се увеличават. Същевременно инфлацията не показва признаци на ускоряване.

Сегашното ниво на основната лихва на Федералния резерв от 2,25% не е от полза за никого. Понижаването й до 2% не би представлявало голям риск за двойния мандат на Фед (ценова стабилност и пълна заетост), като в същото време това може да засили настоящата икономическа експанзия.