Миналата седмица тръпки полазиха пазарите на държавни ценни книжа (ДЦК), след като стана ясно, че Китай продава американски облигации. Продажбите не са масирани – само за 20,5 млрд. долара през март (Китай притежава щатски ДЦК за над трилион долара – бел. ред.), нито бяха придружени от публични заплахи. Но на фона на настоящия протекционистичен климат, новината накара инвеститорите да размишляват върху два обезпокоителни въпроса.
Може ли сегашната търговска война да се превърне в капиталова или валутна? Ако да, може ли това да подкопае доминацията на американския долар? Отговорът на първия въпрос е „Надяваме се, не”, а на втория – „Почти сигурно не”.
Причините за това бяха точно изложени по време на среща на централни банкери миналата седмица в Цюрих, организирана от Международния валутен фонд (МВФ) и Швейцарската национална банка, пише Джилиън Тет за Financial Times.
Дебатът започна с публикация на американския икономист Бари Айхенгрийн, в която той очертава разделението в академичните среди на САЩ относно централната роля на долара в международната парична система (щатската валута отговаря за 60% от чуждестранните валутни резерви и банковите депозити).
Професор Айхенгрийн посочва, че в Калифорнийския университет в Бъркли (където той преподава) икономистите са склонни да допускат, че доларовата доминация в крайна сметка ще приключи. Други валути (или метали) са доминирали в миналото, като например паундът през XIX век.
Икономистите от Бъркли приемат, че светът отново ще стане многополюсен, особено след като сегашното статукво не служи на никого. На първо място, развиващите се пазари са обременени с обезпокояващо ниво на доларов дълг. Макар американските лидери да одобряват политическата сила, свързвана с доминантната роля на долара, това има и негативни последствия за икономиката на САЩ, тъй като поддържа валутата изключително силна и снижава изкуствено пазарните лихви.
Дори Айхенгрийн обаче не предвижда, че доларът ще изгуби доминацията си в близко бъдеще.
Междувременно на другия край на САЩ, в Харвардския университет, група икономисти, вклюваща Гита Гопинат (главен икономист на МВФ), наскоро изложиха силни емпирични аргументи за устойчивостта на доларовото превъзходство.
Понастоящем доларът е доминиращата валута за търговски фактури (ако се изключат евровите плащания в еврозоната) и това също насърчава емитирането на дълг в долари. Това поражда огромен глад за долари, който е трудно да бъде заситен, особено след като китайският юан все още не е либерализиран, а пазарите в еврозоната остават неинтегрирани.
Примерът с Русия демонстрира устойчивостта на долара. На пръв поглед Москва изглежда се опитва да се отскубне от господството на долара. По време на срещата в Цюрих Елвира Набиулина, управителят на Руската централна банка, разкри, че между юли 2017 и юли 2018 г. страната й е свила дела на доларовите си валутни резерви от 46,3% на 21,9%, замествайки ги с евро и юани.
Това изглежда логично на фона на икономическите връзки на Русия – търговията с Америка е за нищожните 1,5% от руския БВП, докато тази с ЕС и Китай е за внушителните 24,3%. Има обаче една уловка – 55% от руската търговия все още се фактурира в долари, посочва Набиулина. И след като руските компании се опитват да синхронизират задълженията и приходите си, то и 54% от руския дълг е деноминиран в долари.
Някои критици на Америка може да изтъкнат, че Русия е изключение, тъй като разчита предимно на износа на суровини, които се търгуват в долари. Глобалната посока обаче е ясна.
Най-поразителното на срещата в Цюрих бе, че макар почти всички управители на централни банки от развиващите се икономики да се безпокоят от господството на долара, никой не предвижда то да престане.
Същевременно обаче тази девета поредна среща в Цюрих бе първата, включваща представители на технологичните финансови компании, които смело предвиждат, че технологии като блокчейна и криптовалутите са на път преобърнат глобалните финанси.
Не е изненадващо, че централните банкери не бяха убедени, но и не изключиха съвсем предизвикателство на технологичните финанси. Така че хегемонията на долара може да бъде оспорена, колкото от Китай, толкова и от Силициевата долина. Просто не очаквайте тази промяна твърде скоро, дори и при наличието на търговска война.