Изваждането от обращение на банкнотата от 500 евро и разискването относно горните граници за плащания в брой са объркали потребителите, смятат експертите на германската централна банка Бундесбанк. „Сред населението има голяма загриженост, че парите в брой се премахват", заяви членът на Борда на директорите на Бундесбанк Карл-Лудвиг Тиле, цитиран от DPA.
Въпреки това банкнотата от 500 евро би могла да отпразнува завръщане след няколко години.
„Решението на Управителния съвет да прекрати издаването на банкнотата от 500 евро всъщност се отнася само до втората серия банкноти с нови характеристики за сигурност", казва Тиле. „Вероятно една нова серия от банкноти в еврозоната ще бъде налична през следващото десетилетие", пояснява той.
През май миналата година Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да прекрати издаването на най-голямата евробанкнота от края на 2018 г. По това време трябва да бъдат пуснати новите банкноти от 100 и 200 евро. „Дизайнът на новите банкноти от 100 и 200 евро е до голяма степен сигурен и понастоящем се преглежда пригодността за масово производство", каза Тиле.
За последен път най-голямата евробанкнота бе отпечатана през 2014 г. „След решението на Съвета на ЕЦБ издаването и разпространението на тази банкнота намалява, но централните банки не бързат да подменят банкнотата с по-малки", каза Тиле. „Тя продължава да бъде законно платежно средство", поясни финансистът.
Според неотдавнашно проучване на ЕЦБ изненадващо много потребители в еврозоната плащат с големи банкноти: почти 20% от повече от 65 хил. анкетирани граждани заявяват, че имат в джоба си банкнота от 200 или 500 евро“.
С премахването на лилавата банкнота поддръжниците на тази мярка искат да ограничат финансирането на тероризма и сивата икономика. Дали това ще е успешно, обаче е спорно.
„Бундесбанк беше против спирането на печатането на тази банкнота – за мен в това ограничаване няма смисъл", потвърди Тиле. Спирането на емисията на най-голямата банкнота всъщност ще доведе и до допълнителни разходи. „За компенсация ще са нужни повече банкноти от 50, 100 и 200 евро. А това е свързано със значителни допълнителни разходи за евросистемата. Бундесбанк ще понесе около една четвърт от тях", каза Тиле.
Той не е съгласен и с въвеждането на горна граница за плащанията в брой - такива, каквито има например във Франция или Италия. „Не ми е известно в страни с таван на кешовите разплащания да има по-малко престъпност, отколкото в Германия, където няма ограничение". Много по-важна за него е борбата с престъпността. „В противен случай гражданите може да придобият усещането, че се борим със симптомите, а не с причините".
Проучване на Бундесбанк от 2014 г. показва, че около 80% от разплащанията се извършват в брой.
Припомняме, че в момента Европейският съюз проучва дали ограничаването на плащанията в брой има смисъл.
09:48 | 13.09.22 г.