Могат ли криптовалутите да издържат изпитите на централните банки?

В света на криптовалутите бъдещето на парите разглежда много различно. Налице е нарастващ консенсус между компании, инвеститори и страни (особено Венецуела), че тези алтернативни форми на онлайн парите ще доминират процеса на разплащанията през следващото десетилетие. И въпреки че има такъв консенсус по отношение на потенциала, все още е напълно отворен въпросът как ще реагират на това регулаторните органи и централните банки, пише в свой анализ за The Conversation Нафис Алам, доцент по финанси в Henley Business School към University of Reading.

В края на август пазарната стойност на всички криптовалути в обращение достигна 170 милиарда долара. Според изчисленията на CoinMarketCap, уебсайт за цени на криптовалутите и за пазарни капитализации, това е ръст от 850% в сравнение със стойността от началото на годината. Едва ли е изненадващо, че подобен растеж започва да привлича вниманието и на регулаторите и централните банки, които все още не са решили в кой клас активи би трябвало да се класифицират криптовалутите. 

На пръв поглед това изглежда доста странна дискусия. Но една от основните функции на коя да е валута е да се даде възможност за своевременни трансакции. А за да се защити сигурността на т. Нар. Blockchain (технологията зад кроптивалутите, като биткойна), процесът на тези трансакции понякога е много бавен.

Поради ограниченията на лимита на трансакциите с биткойн, които могат да бъдат изпълнени в рамките на един ден, може да отнеме няколко дни, за да се извърши еднократно прехвърляне, което понякога прави криптовалутата неспособна да изпълни основната функция на парите. Частни блокчейни (на английски: Blockchain, получено от „блок“ (на английски: block) и „верига“ (на английски: chain), представлява метод за съхранение на информация в компютърна мрежа чрез непрекъснато растящ низ от записи) могат да ускорят трансакциите, но не са много популярни и тяхната наличност е ограничена.

Исканията за по-добро регулиране на криптовалитите наскоро получиха сериозна подкрепа, след като Международният валутен фонд (МВФ) публикува документ за обсъждане, в който се посочва, че банките трябва да обмислят инвестиции в криптовалути. „Бързият напредък на цифровите технологии трансформира пейзажа на финансовите услуги, създавайки възможности и предизвикателства както за потребителите, така и за доставчиците на услуги и регулаторните органи“, се казва в документа на фонда. 

Всяко мащабно адаптиране от страна на банковия сектор със сигурност ще създаде огромен пазар за криптовалути - но вятърът не духа само в една посока. Така например пазарът на криптовалити претърпя тежко сътресение, когато китайската централна банка обяви в началото на септември за незаконно приемането на средства чрез т.нар. първично монетно предлагане (Initial coin offering - ICO) - набиране на първоначални средства от новосъздадени компании, което представлява нерегламентиран начин за тяхно финансиране посредством криптовалути. 

ICO е инструмент за получаване на парични средства, при който бъдещите криптомонети се обменят за криптовалута с незабавна, ликвидна стойност. Те се превърнаха в проста платформа за електронната валута, разрешаваща по-бърза обмяна. Иначе казано, ICO представляват Crowdfunding -платформи за бъдещи криптомонети. Според специализирания сайт Cryptocompare с тяхна помощ вече са били набрани над 2,32 млрд. долара.

Китай обаче подхожда на широк фронт срещу дигиталната валута. Според медийни спекулации страната може напълно да забрани търговията с виртуална валута на своите борси. Ако това наистина се случи, ентусиазмът на индустрията със сигурност ще бъде потушен.

Но въпреки това по отношение на криптовалутите изглежда, че зад всеки ъгъл се крият нови и нови възможности и новини, а един евентуален по-строг контрол със сигурност може да създаде увереност, която ще надмине загрижеността.

Така например руското Министерство на финансите настоява за регулиране на използването на криптовалута в страната до края на 2017 г. Руската централна банка работи от началото на годината за регулаторната рамка за цифровите валути. 

Може би най-големият тласък засега обаче дойде от страна на икономистите на финландската централна банка, които нарекоха инфраструктурата зад криптовалутите, като биткойна, „революционнна" и похвалиха способността ѝ да предотвратява различни манипулации.

В страни като Австралия и Япония дигиталните валути също се радват на признание. И двете държави въведоха правна рамка за легализиране на обмена за криптовалути. Япония настоява борсите за биткойни да се регистрират от регулаторните органи да бъдат подложени на годишни одити от сертифицирани одитори.

Централната банка на Сингапур отбелязва, че функцията на цифровите жетони не е просто да бъде цифрова валута, като в същото време започна да изпълнява определени надзорни функции. Тя твърди, че т. Нар. ICO трябва да бъдат признати и одобрени от Централната банка в съответствие със Закона за ценните книжа и фючърсите. В САЩ Комисията по ценните книжа и фондовите борси възприема същия подход и обяви, че ICO ще бъдат регулирани като обезпечения и че всяка нерегистрирана емисия може да бъде предмет на наказателно преследване.

Този нарастващ прием, с изключение на Китай, е потвърждение за нарастващата популярност на криптовалутите като финансови инструменти. В този смисъл - в бъдеще регулаторите имат две възможности, пише още Алам.

Първата е да се въведат по-строги системи, които да гарантират, че свързаните с криптовалутата трансакции не могат да бъдат свързвани с активности в т. Нар. Dark Net, финансиране на тероризма или пране на пари. Като алтернатива на това някои централни банки може да започнат да издава свои цифрови валути (известни като "Central Bank issued Digital Currency“, накратко CBDC), които ще се основават на Distributed Ledger Technology  (DLT). По този начин съществува възможност т. Нар. CBDC да унищожат обещанието за светло бъдеще пред досега известните криптовалути. Английската централна банка пое водеща роля в тази дискусия, а сега този метод се анализира от техните колеги в Канада, Швеция и Европейската централна банка, които дискутират осъществимостта на пускането на цифрови валути.

Широката дискусия е свидетелство за факта, че централните банки са сериозно загрижени за криптовалутите и по някакъв начин се конкурират с нарастващата им популярност.

Но безспорно най-лошият сценарий за този все още млад пазар би бил, ако централните банки решат да обявят търговията или притежаването на криптовалута за незаконно.

Разбира се, това би било трудно да се приложи, тъй като няма нито една организация или лице, контролиращо официално криптовалутите, а сделките не се обработват от централизирана клирингова къща. Съществува и прецедент за това: през 1933 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт обяви, че притежаването на златни кюлчета е престъпно деяние и настоя всички американци да предадат своите златни резерви на Федералния резерв.

Ако това се случи и сега, то пазарът на криптовалути ще умре от естествена смърт. Сега всичко е в ръцете на централните банкери. Китай вече намекна за едно по-трудно бъдеще. Криптоевангелистите обаче ще се надяват, че другите централни банки ще поемат по един по-умерен път.