Цин Шъхуан беше императорът, който обедини пръв Китай чрез кървави завоевания преди повече от две хилядолетия. Известен с началото на строежа на Великата китайска стена и с погребването на живи учени, сега може да стане по-известен и с друго: централната банка се вдъхнови от неговото изграждане на национална система на пътищата, за да обясни новата си монетарна политика. В доклад от 11 август Китайската народна банка взаимства идиом, произлязъл от опита му в строителството на пътища: тя „отряза планински върхове и запълни долини“ в управлението на ликвидността.
Модернизацията на монетарната политика е по свой начин монументален проект за Китай, пише в свой анализ британското издание The Economist.
През последните две десетилетия водената от централната банка политика имаше две определящи черти. Тя се фокусираше върху количеството, а не върху цената на парите. И разчиташе на приходи от чуждестранна валута, за да печата нови пари. И двете характеристики сега бавно се променят, като доближават Китай до нормите на развитите пазари, което е основен преход за все по-усложнената икономика.
Да започнем с лихвите. За Китай поне досега те бяха от второстепенно значение. Вместо тях регулаторите използваха квоти, за да диктуват колко заеми да отпускат банките, и на практика фиксираха техните депозитни и кредитни лихви.
Това имаше смисъл, докато Китай бе в началните етапи на отдалечаването си от плановата икономика и все още се нуждаеше от сурови цели. Но след като се оформи една по-голяма и буйна финансова система, тези цели станаха по-малко релевантни. С появата на голям облигационен пазар, на пълчища небанкови кредитори и нови опции за инвестиции пред спестителите сега банките са изправени пред по-голяма конкуренция за депозитите и за укрепването на кредитните си портфейли. При това положение централната банка даде в края на 2015 година свобода на теория на търговските банки сами да определят своите лихви по кредитите и депозитите.
Освен това тя елиминира съотношенията заеми към депозити и намали ударението върху кредитните квоти. Само че това отвори една пропаст. Тя изостави предишните си форми на контрол, без да е създала нови на тяхно място. Отговорът бе да създаде лихва на политическа основа, доста подобна на ключовите краткосрочни лихви в Америка и Европа.
Централната банка се опита да създаде еквивалентна котва във финансовата система на Китай: 7-дневната „репо“ лихва (лихвата при обратно изкупуване на облигации, при която тя отпуска заеми на банките). За целта тя създаде обхват около 7-дневната лихва с долна граница за заемане на банките, разполагащи с изобилие от кеш, и с горна граница за нуждаещите се. За да сложи таван на лихвите в горния сегмент, централната банка освен това започна да приема по-широк набор от обезпечения. Това проработи от средата на 2015 г. Централната банка запази 7-дневната лихва в рамките на коридора и я мръдна леко нагоре със засилването на икономиката.
04:31 | 09.09.22 г.