Еврозоната е източникът на най-много опасения за централните банки по света

След Brexit и Тръмп централните банки се опасяват от разпад на еврозоната тази година, сочи проучване на британската банка HSBC. "Нестабилността на еврозоната, свързана с изборите, е източник на най-силните опасения на централните банки тази година", констатират Ник Карвър и Ема Глас, автори на годишното изследване сред централни банки, направено от HSBC. За сравнение, повишаването на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ и силният долар са рискове, които се оценяват като много по-малки. Близо 80 финансови институции, от които 35 европейски, 15 американски (от Северна и Южна Америка) и 11 азиатски, са били анкетирани през март тази година от HSBC. Те управляват 5,9 трлн. долара или половината от световните валутни резерви (Китай не е включен в изследването – бел. ред.).

Според една трета от централните банки и най-вече на страните от нововъзникващите пазари, именно нестабилността в еврозоната и най-вече политическата е главният риск тази година, следван от корекцията на пазарите (30%). Прекалено високият курс на щатския долар е причина за безпокойство сред 15% от анкетираните, а половината от тях преценяват този риск като слаб. За сметка на това над една трета от институциите в страните с нововъзникващи пазарни икономики са обезпокоени от повишаване на курса на долара. Миналата година разминаването между паричната политика от двете страни на Атлантика бе основният повод за тревога сред тях, следван от ситуацията в Китай и понижението на котировките на суровините. 

Brexit, който изобщо не бе очакван, остава извън техните радари за опасностите на пазарите. Половината от управителите днес са на мнение, че това събитие удря в краткосрочна перспектива по британската лира като резервна валута, но 70% посочват, че това няма да продължи в дългосрочна перспектива.

И избирането на Доналд Тръмп бе изненада за повече централни банкери. В действителност заради политическите рискове и нестабилността на валутните курсове 43% от институциите покриват риска при валутните курсове, а всяка пета планира да направи това. Някои са по-гъвкави: "Ние покриваме курсовия риск в задължителния си портфейл, но не и в борсовия", отбелязва експерт от бранша. В същото време един от колегите му от друга държава обяснява, че "покрива портфейлите си, но запазва малки остатъчни валутни позиции, да са получи печалба". Увеличаването на приходите от облигации ще стимулира повече централни банки да се диверсифицират повече и да променят управлението си, за да стане то по-динамично. От 12 до 18 месеца 40% от централните банки, най-вече в страните с нововъзникващи пазарни икономики, са допълнили или пък извадили отделни класове активи от портфейла си. И докато преди една година едва 6 централни банки планираха да инвестират за първи път в акции, то днес те са два пъти повече заради трескавия стремеж към допълнителни приходи. Някои страни биха искали да инвестират в тях, но техният регламент не им позволява. А тези, които имат право, продължават да бъдат предпазливи и пласират едва 7% от активите си в акции.

Една европейска институция отбелязва, че "нормализирането на лихвите ще ограничи шеметната надпревара за приходи и ще стимулира да се поемат по-малко рискове, защото ще отслабне натискът върху централните банки да постигат високи резултати". 40% от институциите са на мнение, че печалбите, натрупани от управлението на техните резерви, са от основно значение за тяхната централна банка. Това важи особено за малките и средните централни банки, които осигуряват до 90% от печалбите си от управлението на парите, които държат.