Какво бе важно за пазарите през седмицата

По традиция Investor.bg представя най-важните глобални новини, които се отразиха до някаква степен на пазарните движения през изминалата седмица. Ето селекцията ни:  Европа и еврозоната

Марк Рюте има добри шансове да спечели нов мандат като премиер на Холандия. VVD на Рюте загуби част от позициите си по време на парламентарните избори, но остава най-голямата парламентарна сила. Партията на Свободата (PVV) на десния популист Герт Вилдерс добави допълнителни места към предишното си представяне, но се представи под очакванията. Сега Рюте е изправен пред трудни коалиционни преговори, защото се нуждае от най-малко три или четири партньора, за да състави правителство.

Като цяло според досегашните преброявания 13 партии успяват да влязат в парламента (официалните окончателни резултати ще бъдат представени във вторник). Ако тези партии се категоризират въз основа на тяхното политическо съдържание, то става ясно, че десният лагер все още е доминираща сила в парламента с 56 места (2012 г.: 59 места).

Левият лагер загуби значително места и сега има само 42 депутати (2012 г.: 59 места). Големите победители са партиите в центъра, които увеличават местата си от 32 на 47.

След опустошителното поражение на неговата Социалдемократическа партия и бъдещето на Йерун Дейселблум като ръководител на Еврогрупата е под въпрос. Мандатът на холандеца изтича през януари 2018 г. Въпреки това няколко европейски политици се изказват за персонална промяна, ако Дейселблум не бъде част от новото холандско правителство. Възможни наследници са испанският министър на икономиката и финансите Луис де Гиндос, словашкият финансов министър Петер Казимир и австрийският му колега Ханс Йорг Шелинг.

Шотландският първи министър Никола Стърджън възнамерява отново да проведе референдум за независимост на Шотландия от Великобритания. Въпреки това тя се нуждае и от съгласието на британското правителство - което вероятно няма да се случи в обозримо бъдеще. Британският премиер Тереза Мей заяви, че ще се занимае с това едва когато се определи времето за преговорите на Лондон с Европейския съюз за Brexit.

Междувременно Мей може да стартира официално процеса, което тя възнамерява да направи до 31 март. Законът за Brexit срещна нужната подкрепа и в двете камари на британския парламент.

Както Английската централна банка, така и Швейцарската национална банка оставиха монетарната си политика без промяна. Въпреки това в британската централна банка се стигна до известен смут заради един човек - заместник-управителя Шарлот Хог, която подаде оставка след само две седмици на позицията. Комисията по финансите на британския парламент обвини Хог, че не е разкрила, че брат ѝ работи в висока позиция в банка Barclays.

Исландия премахна своите капиталови контроли (с малки изключения). Правителството на премиера Бярни Бенедиктсон оправда стъпката с твърдението, че така ще се стабилизира икономиката и следователно контролът вече не е необходим. Ограниченията бяха наложени през ноември 2008 г. по време на световната финансова криза, която удари сериозно Исландия.

САЩ

Федералният резерв на САЩ повиши основния си лихвен процент. Целевият коридор бе повишен с 25 базисни пункта от 0,5 до 0,75%. В сравнение със срещата през декември сега очакванията на членовете на Фед за допълнителни повишения на лихвените проценти са почти без промяна. Според така наречената „точкова диаграма" те очакват средна лихва от 1,4% в края на 2017 г., 2,1% до края на 2018 г. и 2,9% към декември 2019 г.

Администрацията на Тръмп представи пред Конгреса първия си проект за бюджет за финансовата година, започваща на 1 октомври. Планът предвижда между другото сериозно разширяване на военните разходи, докато големи съкращения се предвиждат особено при опазването на околната среда и Министерството на външните работи. Контролираният от републиканците Конгрес ще има последната дума при одобряването на бюджета. В проекта обаче не са изредени обявените неколкократко от Тръмп мерки, предвиждащи инфраструктурни инвестиции на обща стойност 1 трлн. долара.

Lots of red in #TrumpBudget https://t.co/daFO56hRnt https://t.co/1zjpvUPvGi pic.twitter.com/0EA6Z1N1J0

В четвъртък изтече определената от бившия президент на САЩ Барак Обама горна граница за дълга на САЩ. Поради това САЩ вече не могат да поемат нови дългове, докато не се сключи ново споразумение в Конгреса.