Какво означават повишенията на лихвите в САЩ за останалите централни банки?

ФУНДАМЕНТАЛЕН КОМЕНТАР – Денислав Янакиев

Завръщането на Федералния резерв към по-високите лихвени равнища може да помогне на централните банки в Япония и Европа, сигнализирайки за края на дългия цикъл на политика, основаваща се на парични стимули. Централните банки от Пекин до Лондон реагираха в четвъртък на промяната в политиката на САЩ. Китай, втората най-голяма икономика в света, отговори, като увеличи лихвените равнища, давайки ясен сигнал, че приключва с отслабването на валутата си. От друга страна централната банка на Япония и ЕЦБ не промениха основния лихвен процент поради агресивната си битка с ниските нива на инфлация и растеж. Въпреки че и двете институции не са близо до повишаване на лихвените равнища или до ограничението на количествените улеснения, губернаторът на ЯЦБ Харухико Курода съобщи, че ситуацията около двете банки е започнала да изглежда по-оптимистична. По-силният долар намалява разходите за износителите в Япония и Европа, подпомагайки по този начин тези икономики, но също така създава предпоставки за изтичане на капитал от по-крехките икономики, които все още се нуждаят от парични реформи. „За ЯЦБ и ЕЦБ обаче повишението на лихвените равнища от Фед дава по-голяма свобода на действие да водят своята политика, без да повлияват неблагоприятно на валутата си“, коментира Шехрияр Антиа, бивш анализатор от Фед.

Доларът задържа седмичните си загуби, след като коментарите след срещата на Фед разочароваха биковете. По този начин зелените пари записаха 5-седмично дъно срещу кошница от валути, а Федералният резерв сигнализира за по-малко на брой повишения на лихвените равнища, отколкото някои инвеститори очакваха. Преобладаващите очаквания бяха за увеличаване на броя на повишенията през годината от 3 на 4, но първоначалната прогноза остана непроменена. Доларовият индекс, който измерва стойността на зелените пари спрямо кошница от шест основни валути, отчете спад от 0.1% до 100.25, което е най-ниското му ниво от 9 февруари насам. В четвъртък доларът остана сравнително непроменен спрямо йената, търгувайки се на цена от 113.35 йени за долар.

При еврото ситуацията беше по-различна, след като министър-председателят на Холандия Марк Рюте успя да спечели изборите срещу антиислямски настроения политик Герт Вилдерс. Притесненията около резултатите от изборите поставяха под напрежение единната валута. Резултатът от изборите доведе до поскъпване на еврото спрямо долара. Британската лира поскъпна с 1.5% през седмицата до 1.2376 долара за паунд, след като Кристин Форбс, член на Централната банка на Англия, неочаквано гласува за повишение на лихвения процент и други членове намекнаха, че не би отнело много, за да последват нейното решение. Въпреки това лихвените равнища не бяха променени и в четвъртък и британската лира поевтиня с 0.1% до 1.2345 долара за паунд.

Търговската сесия не бе особено динамична и интересна за златото. Цената на благородния метал беше сравнително стабилна в четвъртък, търгувайки се около 1 228 долара за тройунция, което не е далеч от едноседмичния връх, който бе достигнат през миналата търговска сесия при 1233.13 долара за тройунция.

Лекият суров петрол достигна дъно от 48.28 долара за барел, но въпреки това успя да докосне и връх от 49.59 долара за барел през деня. Сортът петрол Brent също записа спад, търгувайки се на цена около 51.48 долара за барел, след като бе достигнат връх от 52.65 долара за барел. Данните за намаления в запасите на щатски петрол облекчиха притесненията за световно пренасищане, което до известна степен ограничи разпродажбите при черното злато. Енергийният министър на Саудитска Арабия съобщи в четвъртък, че ако щатските петролни запаси запазят високите си стойности, то има вероятност ОПЕК да увеличи продължителността на споразумението си за ограничение на петролния добив. Припомняме, че ОПЕК и други страни, включително Русия, стигнаха до споразумение миналата година, с което да намалят добива на петрол с почти 1.8 милиона барела на ден през първата половина на 2017 година.

Днес се очаква да бъде спокоен ден за пазара, тъй като липсват по-големи новини, които да предизвикат сериозни движения. По-важните данни от деня са свързани прогнозния индекс на потребителското доверие на Мичиганския университет в САЩ. Показателят се състои в проучване на потребителското доверие в икономиката, давайки представа за склонността на потребителите да консумират средства. Има два вида индекси на потребителско доверие – предварителен и ревизиран, като предварителният е по-ранен и следователно има по-голямо влияние. Очакванията са стойността на индекса да е по-висока от миналия месец и това окаже положителен ефект върху щатската валута.

ТЕХНИЧЕСКИ КОМЕНТАР – Стефан Продев

EUR/USD

Първата сериозна съпротива двойката ще срещне около кръглата стойност 1.09000. Няма да бъде изненадващо, ако днес след отварянето на лондонската сесия видим покачване на еврото. Разбира се, покупките са изключително рискови, особено, ако става дума за краткосрочна, дневна търговия. Ако ще се търгуват части от инерцията на биковете, това трябва да стане с изключително пестелив риск.

GBP/CAD

При тази двойка наблюдаваме съвършената консолидация, рядко се образуват подобни правоъгълници. Въпросът е докога цената ще остане пасивна. Вчерашното заседание на Австралийската централна банка не успя да окаже необходимия натиск върху двойката, за да преодолее зоната на канала. Ще наблюдаваме двойката отблизо за покачване и потенциални покупки.

AUD/NZD

Оптимизмът от страна на АЦБ. че до края на 2017 г. инфлацията ще достигне 2%, подкрепя местната валута, но това няма да продължава дълго. Австралийският долар е изправен пред циклична корекция спрямо кошницата от основни валути. Двойката успя да поскъпне от зоната на подкрепа около 1.03500. За пореден тя удържа натиска на мечките. Ако новозеландският долар запази низходящото си движение можем да видим покачване на цената около горните граници на канала. Към момента няма причини да очакваме пробив и ускорение.