Пет начина, по които по-високите лихви в САЩ ще се отразят на глобалните пазари

Очаквано Федералният резерв на САЩ повиши лихвените проценти на заседанието си на 14-15 март и това е първата стъпка по ясен път за затягане на паричната политика до лихви в рейндж 3-4%. Решението на Фед засяга САЩ, но американските лихви са ключови за глобалната икономика, отбелязва MarketWatch.

“Фед ще сложи край на ерата на суперевтините пари, инфлацията ще започне да расте отново, спестяванията отново ще се повишат, правителствените бюджети ще бъдат обект на натиск и търговското напрежение между САЩ и Европа ще се прояви с пълна сила, тъй като еврото ще поевтинее”, допълва изданието и посочва пет тенденции, които си струва да се следят.

Първо, ходът на Фед слага край на епохата на ултраевтини пари. Лихвата по федералните фондове все още е най-важната в света, ключова за лихвите върху всеки друг финансов актив. Ако тя се върне към нормални нива, цената на практика на всичко ще започне да се променя.

Уникалните проблеми на Япония и на еврозоната предполагат, че лихвите там ще останат ниски по-дълго време. Но в други региони лихвите неизбежно ще започнат да се покачват. Към повишение на лихвите вероятно ще пристъпи Обединеното кралство, Швейцария, Швеция, Норвегия, Канада и Австралия. Дори още по-важно – цената на корпоративния дълг също ще се покачи.

Второ, пригответе се за инфлация. Лихви, близки до нулата, създават дефлация. Така че когато те се повишат, се очаква ръст на цените. В краткосрочен план това може да е добра новина. Но ако се появят сигнали, че инфлацията излиза извън контрол, тогава може да има проблеми.

Трето, очаквайте спестяванията да се повишат. При лихва 0,25% какъв е смисълът да спестяваме? Не особено голям. Когато лихвите се върнат към нормалното и парите в банката вече имат смислена възвръщаемост, хората ще започнат отново да спестяват, особено в развитите държави.

Във Великобритания например делът на спестяванията се понижи под 5,5%, което е далеч под дългосрочното средно ниво от 8,4%. Същото е валидно за повечето развити икономики. Повече спестявания ще бъдат добра новина за банките и финансовия сектор, които са зажаднели за свежи пари, но няма да се хареса на алтернативните форми на кредитиране като peer-to-peer кредитирането, което процъфтя, когато лихвите бяха ниски.

Четвърто, очаквайте голям натиск върху правителствените бюджети. След кризата бюджетните дефицити излязоха извън контрол, а дългът се натрупа. Това нямаше голямо значтение, тъй като разходите за обслужването на този дълг бяха ниски.

Във Великобритания например публичният дълг се повиши до 81% от БВП, което е едно от най-високите съотношения в мирно време. Годишната лихва обаче е едва 43 млрд. паунда, което е 3% от БВП и 8% от правителствените разходи. При нормални лихви обаче тази сметка може да нарасне до 16% от държавните разходи или дори повече, което просто страната просто не може да си позволи. Решението би било правителствата да потърсят мъдри начини да се справят с проблема – например да накарат централните банки да отпишат дълга, който държат, и ако е необходимо – да купят още.

Пето, очаквайте търговска война между САЩ и Европа. Доларът без съмнение ще поскъпне, особено спрямо еврото. Защо някой ще инвестира в евро при лихви, близки до нулата, и при популистки политически партии, които заплашват да сринат валутния съюз, при положение че може да има възвръщаемост от 4% в САЩ?

Много по-слабо евро, вероятно под паритет с долара, ще увеличи рязко търговския излишък на ЕС. Той беше вече доста висок и през 2016 г., а по данни на Евростат излишъкът на ЕС със САЩ възлиза на 115 млрд. евро миналата година. До края на 2018 г. това може да е вече извън контрол. Доналд Тръмп няма да е доволен и ще намери начини да отвърне.

Близо десетилетие почти нулевите лихви бяха най-важният фактор в глобалната икономика. Те промениха начина, по който се оценяват активите, диктуваха нивото на спестяванията, позволяваха на правителствата да вземат на заем големи суми без особени последици и промениха моделите на търговията по света.

От тази седмица обаче лихвите започват да се нормализират. Това ще бъде дълго пътуване, преди ставките да се върнат до близки до историческите стандарти – поне две или три години. Но когато се стигне до там, световната икономика ще изглежда по съвсем различен начин, посочва MarketWatch.