След последната сериозна финансова криза през 2008/2009 г. големите централни банки в света са в режим на криза. Те държат лихвите на ниски нива и наводняват финансовите пазари с пари, за да насърчат икономическия растеж и инфлацията - дълго време без успех. Но сега новият президент на САЩ Доналд Тръмп може да помогне на централните банкери с икономическата си програма и по този начин да насърчи спестяването дори на места като Германия, пише в свой анализ DPA.
Дали той ще удържи на обещанието си обаче не е сигурно. А централните банкери се страхуват от несигурността повече от всичко друго. За ръководителя на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън е известно, че винаги намира слабости, що се отнася до икономиката на САЩ. Дали става дума за сътресенията на пазара, за световната икономическа слабост, за предложения референдум за членството на Великобритания в ЕС, или за президентските избори - тя почти винаги намира причина да запази основната лихва близо до нулата. От началото на финансовата криза досега имаше само две малки увеличения.
Но сега дори и Йелън няма с какво повече да се противопостави. „Тъй като икономиката се доближава до нашите цели, вече има смисъл постепенно да се намали нивото на паричната подкрепа", каза тя през миналата седмица. Тя очаква „няколко увеличения" през тази година. Нищо чудно: безработицата е ниска, а инфлацията за първи път от 2014 г. е малко над два процента – целта, която преследват централните банкери. Но този успех монетарните власти едва ли могат да си припишат.
Защото експертите са единодушни: причината за завръщането на инфлацията не са ниските лихвени проценти, а две неща, над които централните банкери не могат да влияят. Първо, цените на петрола започнаха да се повишават отново от началото на 2016 г., след като преди това паднаха драстично.
А това се отразява почти автоматично в данните за инфлацията, като цените се повишават. На второ място - това е Тръмп, който също сега насърчава цените. Противно на всички прогнози той насърчи курсовете на акциите и на държавните облигации. Вместо да потърсят убежище в сигурни убежища, инвеститорите залагат все повече на риска.
Веднага след избирането си Тръмп намери необичайно мирни думи и обяви инвестиции за милиарди долари в инфраструктурата. Това ще стимулира икономиката, а по този начин - инфлацията. Единственият проблем е: дотук всичко е несигурно. Спорно е дори дали Тръмп ще може да прокара подобна икономическа програма дори в рамките на своята партия.
В допълнение, републиканците сега са заети с други въпроси: Тръмп се настройва срещу корпорации, застрашава с наказателни такси и мита. А в своя мрачна реч веднага след полагането на клетва Тръмп повтори кредото си от кампанията „Америка на първо място". Но засега остава неясно дали и до каква степен той иска да ограничи достъпа до пазара в САЩ.
Несигурността веднага се отрази на финансовите пазари. „Може би ще трябва да се тревожим за това, че тази отровена политическа среда ще продължи да съществува," каза наскоро Денис Локхарт, един от водещите американски централни банкери. Въпреки това инфлацията се засилва, дори и в еврозоната и Германия. Тук равнището на инфлацията е 1,7% - отново на нивото отпреди повече от три години. За потребителите и спестителите това не означава задължително нещо хубаво, защото пазаруването става по-скъпо, а спестяванията губят стойност. От друга страна, по-високата инфлация би могла да върне на спестителите в по-късен етап и по-високите лихвени проценти. Тъй като централните банки биха могли да реагират и да увеличат лихвените си проценти. В еврозоната обаче това вероятно ще отнеме време.
По време на последното заседание, когато трябваше да се вземе решение за лихвите, президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че не вижда причина да се отклонява от хлабавата парична политика.
„По-високата инфлация се дължи главно на неотдавнашния скок на цените на енергията“, каза той.
„Драги вероятно ще продължи да печели време", казва Кристоф Кут, експерт в DZ Bank. В САЩ обаче Тръмп може да принуди властите да действат и да повишат лихвените проценти по-бързо заради рязко покачващите се цени. Това от своя страна ще има сдържащ ефект върху икономиката. Потенциалът за конфликт изглежда неизбежен.
Още по време на предизборната кампания Тръмп неколкократно остро атакува президента на Фед. Наблюдателите се притесняват за независимостта на централната банка. Наскоро това се прояви и на финансовите пазари - може би непредвидено. Републиканцът се оплака през миналата седмица от "силния" долар, тъй като той прави американските продукти в чужбина по-скъпи, а американските компании - неконкурентоспособни.
„Това ще ни убие", оплака се Тръмп. Веднага след това доларът се понижи с половин процент.
След това последва реч на Йелън, в която тя намекна за повишение на лихвите, а доларът нарасна с повече, отколкото се сви по-рано.
„В битката Йелън срещу Тръмп резултатът е 1:0“, казва Луц Карповиц от Commerzbank.