Показателно бе, че Германия, изпитваща фобия от покачващите се цени, отчете през първата седмица на 2017 г. скок на инфлацията. След 2 години на необичайно нисък лихвен натиск инфлацията в богатия свят е напът да се върне през тази година.
Голяма част от причините са в петролните цени, които паднаха под 30 долара за барел в първите месеци на 2016 г., но неотдавна скочиха на над 50 долара. Базисната инфлация също изглежда готова да се покачи. Tова са добри новини. Новината за 2017 г. няма да е за една твърде гореща инфлация, а за добре дошло отслабване на страховете от дефлация, пише в свой анализ The Economist.
За да разберем защо, нека погледнем към трите големи двигателя на инфлацията в богатия свят: цената на вноса, натиска от капацитета върху вътрешната икономика и обществените очаквания.
Да започнем с вносната инфлация.
Преди година цените на глобалните суровини падаха поради срив на съвкупното търсене и привидно безкрайния потоп от основни суровини и стоки. Китайската икономика се препъна. Нововъзникващите пазари като цяло бяха в дупка и два от най-големите - на Бразилия и Русия, бяха затънали в рецесия.
Сега нещата изглеждат доста по-добре. Нововъзникващите пазари още имат много проблеми, но по-големите икономики постепенно се стабилизират.
След като падаха в продължение на 54 месеца, производствените цени в Китай най-после се покачват, като се увеличиха с 5,5% до декември.
Обилното предлагане от Китай, макар и още значително, намалява. Подобряващият се климат при търсенето се отразява в положителни проучвания сред мениджъри по изкупуване на продукцията в Азия и богатия свят. Видим е и във възраждането на цените на суровините. Така че богатите страни внасят малко повече от глобално произведената инфлация. Колко голямо ще е влиянието й, ще зависи от обменния курс. А в повечето богати страни валутните пазари помагат. В САЩ базисната инфлация е близо до 2%, което е целта на Фед и доларът се покачи. В Япония и в еврозоната, където базисната инфлация е по-ниска, йената и еврото отслабнаха.
Вторият фактор за голямо влияние върху инфлацията е излишният капацитет на вътрешната икономика. Равнището на инфлацията, отчитащо слабостта на трудовия пазар, често е удобна мярка. На тази основа с безработица от 4,7% американската икономика е близо до пълен капацитет. В годината до декември средните заплати нараснаха с 2,9%, най-високото ниво след 2009 г. Като се има предвид, че трендът в ръста на производителността е около 1%, то ръст на заплатите от 3% е съизмерим с ръст от 2% в разходите за труд, съответстващ на целта на Фед за инфлацията. Картината е по-мрачна в други страни от богатия свят. Трудовите пазари в еврозоната по-лесно изпадат в задръстване от този в Америка. Въпреки това икономиката на еврозоната има много по-големи луфтове. Безработицата е 9,8%.