Япония отново се превръща в "опитното зайче" за глобалната икономика

Япония отново става "опитното зайче" за глобалната икономика. През 90-те години именно Японската централна банка (Bank of Japan) стана първата централна банка в света, която стартира т. нар. количествени улеснения (Quantitative Easing), т.е. закупуването на държавни облигации в голям обем. Днес тази форма на парична политика се практикува от редица водещи централни банки.

Но междувременно ултрахлабавата парична политика поема още по-напред и вероятно именно японците ще въведат скоро т. нар. хеликоптерни пари. 

Хеликоптерните пари 

Какво е това? Хеликоптерните пари означават, че държавата вече няма да пласира нови държавни облигации на пазарите, а ще продава директно на централната банка, тоест новият дълг ще се финансира директно чрез пресата за пари, пише в свой анализ германската икономическа телевизия N-tv.

С допълнителните пари държавата може, например, да инвестира в инфраструктура, намаляване на данъците или да предостави на държавните си служители сериозно повишение на заплатите. За разлика от предишните програми за количествено улеснение, при които централните банки купуват облигациите на финансовите пазари, правителството може да стимулира директно икономиката поне в краткосрочен план. В същото време и инфлацията ще се подхрани, защото паричното предлагане ще нарасне силно.

Затова инвеститорите очакват с нетърпение следващото заседание на Японската централна банка, чиито резултати ще бъдат обявени рано в петък сутринта. Експертите смятат, че управителят на банката Харухико Курода ще облекчи допълнително паричната политика и ще намали лихвените проценти от -0,1% до -0,2%, т.е. ще навлезе още по-дълбоко в територията на наказателните лихви.

Хеликоптерният Бен

Вероятно ще има и обявяване на хеликоптерни пари, тъй като в средата на юли бившият председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, се срещна за консултации с японския премиер Шиндзо Абе и Курода. Американският икономист Милтън Фридман измисли термина „хеликоптерни пари“, но Бернанке го използва в сензационна реч през 2002 г. - много години преди назначаването му за председател на Фед през февруари 2006 г. Затова и Бернанке често е наричан от критиците си „Хеликоптерният Бен". 

Перспективата за хеликоптерни пари междувременно подхранва глобалния пазар на акции. От една страна, японската икономика наистина ще се насърчи, поради което ще търси и внася повече стоки от световния пазар, с което ще се насърчи и световната икономика. По този начин и бизнес перспективите например за силно зависимите от износа компоненти на индекса DAX ще станат по-добри.

От друга страна, перспективата за още по-голямо печатане на пари в Япония ще натовари още повече йената спрямо долара, което ще подхрани т. нар. carry trade (инвестиционна стратегия, при която инвеститорът взема заем във валута с нисък лихвен процент и инвестира във валута с по-висок лихвен процент), която залага на поскъпването на йената. В продължение на години йената се девалвираше спрямо долара, което накара инвеститорите все повече да вземат заеми в йени и да влагат парите си в рискови активи - като например европейските и американските акции.

Инвеститорите печелят от такава търговия заради валутните печалби и печалбите при курсовете на акциите. Но това важи само докато йената пада. Във времена на кризи обаче инвеститорите посягат към японската валута, смятайки я за „убежище“, което води до ръст на курса ѝ, а това се отразява негативно на глобалния пазар на акции.

Заради перспективите за хеликоптерни пари йената пое надолу, поради което и борсовата стойност на глобалния пазар на акции скочи до 64,8 трлн. долара – с 1 трлн. долара над стойността си преди вота за Brexit, въпреки че рисковете за глобалната икономика са по-високи. 

„За японската икономика, валутата и пазара на акции е от решаващо значение какъв ще е обемът на програмата, която ще обяви централната банка. Колкото по-голямо ще е печатането на пари, толкова повече ще отслабне йената и ще подкрепи пазарите, поне краткосрочно. Същевременно обаче икономиката изпитва остра липса на реформи, които да повишат ръста. Тази липса не може да бъде компенсирана в дългосрочен план от печатането на пари“, казва Клаус Баукнехт, главен икономист на IKB Deutsche Industriebank, пред N-tv.