Доскоро немислимото в света на лихвите вече е ежедневие. Банките проверяват дали и как могат да съхраняват пари в брой в трезорите си, компаниите плащат наказателни лихви за своите сметки, а частните клиенти – по-високи такси, което на практика води до същото.
Все повече облигации са с отрицателна лихва. Италианските банки са заплашени от срив заради лошите си кредити. А поуката от финансовата криза, че данъкоплатците трябва да носят по-висока отговорност за банките, сега се отменя като неправилна. Вицепрезидентът на Европейската централна банка Витор Констанцио дори отново заговори за държавна помощ. При това проблемите с недоброто състояние на италианските банки са известни от години, но досега по темата е свършено малко.
Същевременно обаче ЕЦБ кара здравите банки и застрахователи да изпитват трудности. Скорошен поврат по отношение на лихвите и свързаната с това по-добра база за възвръщаемост не се задават на хоризонта. А предстоящото излизане на Великобритания от ЕС и слабите италиански банки може да дадат на Марио Драги нужния претекст да продължи с мерките и хлабавата политика. ЕЦБ предлага на банките да намалят зависимостта си от приходите от лихви. Това звучи все едно подпалвач да дава съвети за пожарна безопасност.
Не е чудно, че двойната роля на ЕЦБ води до конфликт на интереси, а негодуванието сред банките се увеличава. Главният икономист на Deutsche Bank Дейвид Фолкертс-Ландау предупреди, че може да се стигне до загуба на доверието на гражданите. Все едно е банков лобист, той призовава за отпускане на 150 млрд. евро помощ за нестабилните банки, съвсем в разрез с правилата на банковия съюз.
Съвсем на различно мнение е председателят на германските спестовни каси Sparkasse Георг Фареншон. Пред DPA той призовава за преструктуриране на банковия надзор, защото според него категорично има конфликт на интереси - Управителният съвет взема решения за паричната политика и в същото време е и банков надзор. Най-висшият орган, в който Германия като най-голяма страна по поемане на отговорност има само един глас, подобно на Малта, трябва да реши дали, кога и как трябва да бъде спасявана дадена засегната банка. Това заплашва ЕЦБ от политическо влияние и застрашава нейната независимост, смята Фареншон.
И докато ЕЦБ възнаграждава поемането на дългове, като същевременно наказва спестяванията, „здравите“ банки губят своите приходи от лихви. Когато старите, по-високодоходни кредити изтекат, банките ще усетят силно последиците от политиката на отрицателните лихви. В допълнение те трябва да поемат разходите за потопа от регулаторни изисквания и в същото време да инвестират в цифровия преход. Насоките идват и от ЕЦБ, която предписва на банките колко точно капитал те трябва да притежават.
Всичко това е в конфликт с паричната политика, която има за цел да доведе до по-високо кредитиране. Банките обаче са принудени да ограничат кредитирането, защото ще трябва да пестят капитал. Ето защо ЕЦБ изпада в дилемата да ограничи надзорната си функция. Към това се добавя и сериозният политически натиск. Затова не е чудно, че ЕЦБ не успява да създаде доверие към банките. Заради този конфликт на интереси централната банка не може да изпълни основната си функцкия – да гарантира финансовата стабилност.