Трудно е да се гледа на мемоарите на бившия председател на Федералния резерв на САЩ (Фед) Бен Бернанке „Куражът да печаташ“ като на нещо различно от трагедия. Това е историята за човека, който може да бе най-добре подготвеният човек в света за задачата, която му е възложена, но скоро се вижда като надминат от предизвикателствата и бързо изоставащата крива, която никога не успява да навакса, пише в свой анализ за Project-Syndicate Дж. Брадфърд Делонг, професор по икономика в Университета на Калифорния в Бъркли и научен сътрудник в Националното бюро за икономически изследвания.
Наистина – до голяма степен заслуга на Бернанке е фактът, че шокът от 2007-2008 г. не предизвика нова Голяма депресия. Но неговата реакция за последиците е неочаквано разочароваща, смята Делонг. През 2000 г. Бернанке заяви, че централната банка с достатъчно воля "винаги" може, поне в средносрочен план, най-малко да възстанови пълния просперитет чрез количествени облекчения. Ако централната банка започне да печата пари и да купува финансови активи в достатъчно голям обем, хората ще засилят своите разходи. Дори ако хората повярват, че само малка част от количествените улеснения ще е постоянна мярка, и дори ако стимулът за харчене е нисък, централната банка може да рестартира икономиката. Така поне твърдеше Бернанке.
В крайна сметка обаче той не успя. Въпреки че Фед и много други централни банки отпечатаха много повече пари, отколкото икономистите считаха, че ще е нужно, за да се компенсира въздействието на финансовата криза, пълният просперитет все още не е възстановен. Бернанке увеличи паричната база на САЩ пет пъти, от 800 млрд. до 4 трлн. долара. Но и това не беше достатъчно. И тогава куражът му се изпари и той се поколеба във вземането на решението за следващия голям скок: удвояване на паричната база до 9 трлн. долара. В последните си години на своя пост Бернанке намали и усилията си да убеди Конгреса за тази фискална експанзия.
И така, какво се обърка? Отговорът, както често се случва, зависи от това кой икономист питате. Ако се вслушаме в Бернанке, той твърди, че нищо фундаментално не се е объркало, а че временното пренасищане на спестяванията изкуствено е удължило времето, необходимо на агресивната монетарна експанзия да възстанови пълния просперитет. Различни суверенни фондове, милионери от нововъзникващите пазари, които влагат парите си в САЩ и Европа, както и правителствата, които се стремят да гарантират свобода на действието, са натиснали лихвените проценти надолу по същество и са разширили периода, необходим за разсейване на шоковете.
Професор Кенет Рогоф, който преподава в Харвардския университет, има различна гледна точка. Той казва, че при нормален възход на цикъла Фед би вдигнал лихвите още преди шест месеца, имайки предвид ясните сигнали за пазара на труда, които получава. „Въпреки това това не е типичен бизнес цикъл“, смята Рогоф, добавяйки, че Фед не може да се доверява на модели, които показват, че инфлацията е точно зад ъгъла. „Производството стои по-добре, но да разбереш, че след 7 години инфлацията е висока само за известно време, изглежда дребен проблем в сравнение с риска от вкарването на икономиката в рецесия отново“.
Според Рогоф кардиналната грешка на Бернанке е, че се е фокусирал твърде тясно върху паричното предлагане. Според прости икономически модели, когато паричният пазар е в равновесие с пълния просперитет, дълговият пазар е прекалено голям. Но в реалния свят за правителствата може да се окаже по-ефективно обратното изкупуване на рискови дългове и принуждаване на кредитори да отписват загуби. Това, повече от спорната парична политика, би увеличило разходите за частния сектор и по-бързо би възстановило пълния просперитет.
Други пък смятат, че паричната акция на Фед би била достатъчна, ако само Фед бе успял да постигне целта за годишната инфлация, която е по-висока от 2%, и бе обещал да предостави такова количествено улеснение, което би било необходимо, за да се достигне тази цел. Това просто обещание, ако бе надеждно, щеше да е много по-ефективно, отколкото много по-големи количества от количествените улеснения.
И накрая, има и четвърто становище, подкрепяно най-вече от Лари Съмърс и Пол Кругман. Те твърдят, че има малко доказателства, че паричната политика въобще може да възстанови напълно просперитета. От тази гледна точка мечтата на Милтън Фридман за използване на стратегическите парични интервенции за компенсиране на икономическите шокове си остава точно това - една мечта. И само уникалното обстоятелство в Европа и САЩ през последния половин век - най-вече бързият демографски растеж и производителността, правят неговите идеи да изглеждат правдоподобни. „Ако никой не вярва, че инфлацията ще се повиши, то тя няма да се повиши“, смята Кругман. „Единственият начин да бъдем сигурни в повишаването на инфлацията е да придружим променения паричен режим с взрив от фискални стимули", казва той.
Делонг не твърди, че знае кой от тези възгледи е правилен. Но смята, че тази дискусия е най-важният дебат в областта на макроикономиката, откакто Джон Мейнард Кейнс се бореше с подобни въпроси през 1930 г. За Кейнс отговорът бе ясен - близък до това, което се твърди от Самърс и Кругман. Впрочем неговите изводи са онова, което го превръща от монетарист в кейнсианец.
"Изглежда невероятно, че влиянието на [паричната] политика по отношение на лихвения процент ще бъде достатъчно само по себе си", пише Кейнс през 1936 г. "Смятам, че малко по-цялостна социализация на инвестициите ще се окаже единственото средство за осигуряване на доближаването до пълна заетост".
Тези думи трябва да си припомни всеки, който следващия път няма да има достатъчно смелост, за да действа.
Всичко по темата четете тук!
преди 9 години КЕШОВИТЕ ПАРИ ПРАВЯТ СОБСТВЕНИКА ИМ СВОБОДЕН ДОТОЛКОВА ДОКОЛКОТО В ЕДИН МОМЕНТ ПРИ УПОТРЕБАТА ИМ СЕ НАЛАГА ДА ДОКАЗВА ПРОИЗХОДА ИМ.------пич, всеки гражданине има едно задължение - да има ЕГН! Никой няма конституционно задължение да има банкова сметка, да работи с банковата система и изобщо на има някакво отношение към някаква частна институция, търгуваща със съдбите и наивността на хората! Никой работодател няма задължение да плаща заплата, във вид на "пиксели"... даже изабщо няма задължение заплащането да бъде във вид "на пари". може да бъде във вид на стока! И изобщо предричам, че махнат ли реалните пари - масово ще се мине на бартер и/ или на друг вид алтернативно заплащане, което ще възникне! НЯМАМ ЗЪДЪЛЖЕНИЕ в конституцията да имам отношение към една частна фирма! Ако това стане - свършено е с държавата и следва само едно - разпад!Лихвари - или ще отписвате "желанията си за печалба от въздуха" или хората ще ви срутим! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години След като и швейцарската централна банка узря до идеята налагаща ПОДСТРИГВАНЕ на депозитите е ясно, че е въпрос на време това да се случи. ----Такааа... и знаеш ли какво ще стане в дългосрочен план, ако хората забележат, че парите в сметките започнат да им намаляват. В един момент ще си кажат (особено за за дребните спестявания до 100 хил) - " абе я аз да си ги сложа у бурканя, за по-сигурно"! И като се наредят повечко хора "пред гишето", какво ще стане? Ще стане ясно, че кеш - нЕма! Ще настане паника и банката сама ще се срути .. за дни! Така, че ..."подстригвайте" ... себе си шА подстрижете!КЕШОВИТЕ ПАРИ ПРАВЯТ СОБСТВЕНИКА ИМ СВОБОДЕН ДОТОЛКОВА ДОКОЛКОТО В ЕДИН МОМЕНТ ПРИ УПОТРЕБАТА ИМ СЕ НАЛАГА ДА ДОКАЗВА ПРОИЗХОДА ИМ.------пич, всеки гражданине има едно задължение - да има ЕГН! Никой няма конституционно задължение да има банкова сметка, да работи с банковата система и изобщо на има някакво отношение към някаква частна институция, търгуваща със съдбите и наивността на хората! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Всъщност в сравнение с ефекта на QE в другите страни, които го използваха и все още го ползват (някои), този в САЩ и Великобритания имаха по-добър резултат. Но както се споменава и в статията относно инфлацията - ако хората не вярват, че ще се увеличи, значи няма как да се увеличи - всичко работи на очаквакния, прогнози и тн. Друго нещо, което трябва да се отбележи е, че в САЩ, например, по време на онзи период, когато ФЕД наливаше пари на пазара, финансовите институции не използваха достатъчно този капитал да увеличат заемите и така да подпомогнат консуматорите и в последвстие бизнеса и икономиката, те взеха повечето от тези средства и ги държаха като капитал, за да минат регулаторните проверки и да осигурят бъдещето си. Това е една причина, която попречи на ефективността на QE. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Мисля, че ФЕД вече са наясно с грешката. След като и швейцарската централна банка узря до идеята налагаща ПОДСТРИГВАНЕ на депозитите е ясно, че е въпрос на време това да се случи. Проблем за тях са КЕШОВИТЕ ПАРИ, които са задължение на централните банки , а не на подупечните им финансови институции акумолиращи влогове които поради липса на КРЕДЕТИРАНЕ не могат да завъртят.В статията подвеждащо се внушава, че е включена печатницата на КЕШОВИТЕ ПАРИ!!В САЩ никой не пазари с купюри. Плащанията са безналични. Така е в целия "цивилизован" свят. В останалия свят ОСНОВНИТЕ СВЕТОВНИ ВАЛУТИ не са средство за разплащане, а вид ЦЕННА КНИГА с която не може да се пазари, а служи само и единствено като защита на риска от обезценка на местната валута!КЕШОВИТЕ ПАРИ ПРАВЯТ СОБСТВЕНИКА ИМ СВОБОДЕН ДОТОЛКОВА ДОКОЛКОТО В ЕДИН МОМЕНТ ПРИ УПОТРЕБАТА ИМ СЕ НАЛАГА ДА ДОКАЗВА ПРОИЗХОДА ИМ.Те не попадат под ударите нито на отрицателните лихви, нито пък от превръщането им от депозит в акционерно у отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Въпросът е!След колко време-1,2,5 години??ще им стане ясно на ФЕД отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Въпросът е!След колко време-1,2,5 години??ще им стане ясно на ФЕД отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Г-н Хитов (доктор по икономика и преподавател в УНСС ) го обяснява 2009год. - http://***.investor.bg/blogosfera/363/a/svetyt--v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza-92906/подробно с графики и накрая - http://krizata.blog.bg/history/2011/01/16/prichini-za-globalnata-ikonomicheska-kriza-obnoven-tekst.668684Криза е системна и Нобеловият лауреат за икономика Робърт Шилер обяснява добре за акциите ,че са 65% надценени (коментар 1) - http://***.investor.bg/surovini/365/a/robyrt-shiler-akciite-sa-nadceneni-zalagam-na-petrola-198112/Проф.Джефри Сакс съветник на Бан Ки Мун (шефа на ООН) също го казва добре - ''Днешният модел на растеж е по инерция и краткотрайният просперитет е купен с цената на огромни кризи в бъдеще. Той може да продължи още, но всичко ще завърши със сълзи и ,че трябва дълбока реформа на световната финансова система (коментар 2) - http://darikfinance.bg/***/111777#comments СТРАШНОТО ОЩЕ НЕ Е ЗАПОЧНАЛО отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години В СЪСТОЯНИЕ НА ДЕФЛАЦИЯ ДА ИЗПОЛЗВАШ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ КАКВИТО И ПРИ ИНФЛАЦИЯ СИ Е ГРУБА ГРЕШКА!Вместо ПЕТКРАТНОТО УВЕЛИЧАВАНЕ на циркулиращите в системата парични потоци редно бе или те илида бъдат НАМАЛЕНИ или пък запазени на нива отпреди кризата!Това можеше да се случи с забавяне на скороста на движение на паричните потоци чрез РАЗСРОЧВАНЕ на плащанията Вместо към смачканите от КИТАЙСКОТО НАШЕСТВИЕ местни икономики ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ насочиха паричните потоци към раждащи корупция и неправомерно забогатяване ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ, формиращи огромни печалби за изпълнителите им.Тези печалби се редуцираха в СПЕСТЯВАНИЯ, нарушаващи баланса на банките, на които кредитното предлагане бе смачкано от невъзможността местната икономика да се противопостави на дънпинговите цени на китайските стоки.ИСКАТ ИЛИ НЕ ФИНАНСОВИТЕ КОРИФЕИ ЩЕ БЪДАТ ПРИНУДЕНИ ДА ЗАЛИЧАТ ОГРОМНА ЧАСТ ОТ ДЕПОЗИТИТЕ НАЛАГАЙКИ ПРАГОВЕ НА СПЕСТОВНОСТ ДО 100 хил. ? !!Изхода е един - КЕШОВИТЕ ПАРИ !! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Колегас, то това бешее сарказъм от мене ..... :)) то си беше правилно в началото ......"The Courage to Act: A Memoir of a Crisis and Its Aftermath" e книгата, но за цял свят беше "The Courage to Print", което пак не е грешно ........ :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Нова доказателства, че г-н Бен Бернанке не зачита наличие на сгрешена парична система. Това не дава възможност за негови верни решения за пълноценно държавно управление. отговор Сигнализирай за неуместен коментар