Високата волатилност - новият режим на пазарите

Необичайната волатилност на финансовите пазари през последните седмици, довела до някои впечатляващи движения нагоре на цените на активите и много по-мъчителни спадове, ще продължи още известно време, коментира главният икономически съветник на застрахователната група Allianz Мохамед Ел-Ериан за Financial Times. В следствие на комбинация от тактически и структурни сили, тя е показателна за продължаващата промяна в оперативната среда на пазарите. А заради потенциала ѝ за въздействие върху поведението на домакинствата и корпорациите, както и заради повишения риск от финансови инциденти, тя увеличава необходимостта от по-добро управление на рисковете в световната икономиката.

Има шест основни причини защо голямата волатилност, и нагоре, и надолу, е новият режим на финансовите пазари.

Първо, разпространяващото се икономическо забавяне на развиващия се свят оронва стълб, лежащ в основата на високите и стабилни цени на активи.Идеята за стабилно „равновесие“ на световния растеж, макар и на сравнително ниско ниво, при което динамичните развиващи се икономики компенсират забавянето в Европа и Япония вече липсва. Наистина, в реално всяка системно важна развиваща се страна (включително Бразилия, Китай, Русия и Турция) растежът се забавя. Освен това, както отбеляза Марио Драги, председател на Европейската централна банка (ЕЦБ), миналия четвъртък, Европа не е в позиция да поеме щафетата – оставяйки твърде голямо бреме върху САЩ, които трябва да действат като мощен двигател на световния икономически растеж.

Второ, цените на активите бяха високи, а в някои случаи бяха балони. Китай може е най-добрият пример за това. Подобно на начина, по-който САЩ наложи притежаването на жилище като социална цел преди десетилетие, китайските представители насърчаваха широко участие във фондовите пазари, като част от стратегията за преминаване към пазарно базирана система. И, отново както с недвижимите имоти в САЩ, феноменът доведе до ценови балон, който трудно може да бъде отпуснат организирано.

Трето, два пазара, откъснати от структурните земетръси, предават периодични пристъпи на финансова нестабилност на останалите. Валутите на развиващите се пазари изпитват трудности да се възстановят в резултат на множеството шокове – от внезапната промяна във валутния режим на Китай до вредното въздействие на по-слабия световен растеж, масивния износ на капитали и, за някои, много по-ниска печалба от износ на суровини. Петролът преминава през подобен феномен поради разпадане на динамиката между търсенето, предлагането и производството.

Четвърто, доверието в способността на политиците да намират бързи и ефективни отговори липсва. Част от това се дължи на продължителното свръх уповаване на централните банки като единствени, определящи политиките. Друга причина е отдалечаването на големите световни предизвикателства от прекия досег на Федералния резерв (Фед) и ЕЦБ, двете най-мощни централни банки. Резултатите от срещата на Г20 през този уикенд в Турция няма да постигнат много, за да се справят с ерозията на доверието на пазарите.

Пето, ясната и реална опасност от друга „правилна политика в грешния момент“ този път идва от Фед. Централните банкери на САЩ имат добри вътрешни икономически причини да вдигнат лихвените проценти, когато се срещнат през следващата седмица, подкрепени от доклада за заетостта от петък. Но, точно както ходът на Китай към по-гъвкава валутна система през миналия месец, тази правилна мярка на вътрешно ниво рискува да увеличи глобалната финансова нестабилност в този конкретен момент.

И накрая, последните развития на пазара засилиха опасенията за разрушителните влияния на неликвидността и дефектите. Това отчасти се дължи на регулаторното и пазарноориентираното структурно свиване на медиаторската роля брокер-дилър спрямо търсенето на крайния потребител, особено когато промяна в съгласуваната позиция води до желание за препозициоиране на портфейла. Друга причина е разпространението на продукти, особено борсово търгувани и рисково паритетни фондове, чиито обещания за представяне и ликвидност са подкопани от периодите на пазарна неликвидност.

Малко вероятно е влиянието на тези шест фактора да се разсее скоро, смята Ел-Ериан. Нещо повече, те допринасят за по-фундаментален феномен – промяна в оперативния режим на пазарите в посока от потискани цени на финансовите активи от централната банка и към процес на преоценка, която отразява по-добре цикличната, структурна лекота на глобалната система.

Засега влиянието на по-високата волатилност – както добра, така и лоша, е овладяна в областта на финансите. И засега тя не е довела до никакви големи финансови инциденти. Но ако тя се задържи и става все по-хаотична, рискът от разпространение и върху реалната икономика ще се повиши, което ще накара домакинствата да харчат по-малко и корпорациите да инвестират в нови заводи, оборудване и работни места.

През последните няколко години поемането на финансови рискове надмина поемането на икономически рискове, тъй като инвеститорите търсят голяма възвращаемост, а компаниите поддържат високи парични баланси. Резултатът е забележителен диференциал между (високите) цени на активи и (по-мудните) основи. Ако волатилността на пазарите продължи и стане по-неконтролируема, последствията могат да се разпространят отвъд сближаването на рисковата експозиция на портфейла към по-ниското ниво на поемане на икономически риск. Самият той може да бъде замърсен, повишавайки кошмарния риск от самозахранващ се цикъл на икономическа и финансова нестабилност.