На 9 март Европейската централна банка (ЕЦБ) стартира разширената си програма за изкупуване на активи, която беше официално обявена в края на януари на първата за годината среща на Борда на институцията. С разширяването на обхвата и обема на програмата ЕЦБ ще цели да изкупи всеки месец по 44 млрд. евро суверенен дълг на държави от еврозоната, както и 6 млрд. евро дълг емитиран от наднационални структури като Европейската инвестиционна банка и Европейския стабилизационен механизъм.
Тези суми се добавят към вече съществуващите програми за изкупуване на обезпечени облигации на стойност 10 млрд. евро на месец, което прави цялата „базука“ на стойност 60 млрд. евро всеки месец от март 2015 г. до септември 2016 г. Програмата върви ръка за ръка и с няколко ограничения, според едно от които ЕЦБ няма да изкупува повече от 25% от една и съща емисия държавен дълг на дадена страна, за да не причини изкривяване на пазара. Явно за монетарните плановици от ЕЦБ 25% е границата, след която изведнъж интервенцията с изкуствено създадени пари започва да влияе на пазарните механизми за ценообразуване.
Източници: ЕЦБ, Bruegel
Какво се случва на пазара за дълг
Очевидно е обаче друго, когато погледнем какво се случва на дълговите пазари през последните няколко месеца. Абсурдът е стигнал дотам, че една държава като Португалия, с дълг в относителен размер около 130% от БВП успява да се финансира на лихвени проценти под 2% за 10-годишен срок.
Абсурдът е още по-голям, тъй като ЕЦБ изкупува част от държавните ценни книжа при отрицателни лихвени проценти, което на практика означава, че ЕЦБ плаща на определени държави (основно тези от сърцевината на еврозоната), за да държи в баланса си техния дълг. Скоро най-вероятно повечето облигации с по-нисък матуритет ще бъдат с отрицателни лихви и тъй като ЕЦБ не може да купува ценни книжа с лихвен процент по-малък от депозитната лихва на централната банка (в момента тя е -0.2%), може да се стигне до такова положение, в което възможните за изкупуване дългови инструменти да станат кът.
При такъв сценарий най-вероятно ЕЦБ ще понижи лихвения си процент за депозити на търговските банки, с което допълнително ще изкриви пазара. Всяка интервенция, води до друга интервенция, докато порочната схема не се разпадне с трясък накрая.
Съществуват още куп технически ограничения на програмата, които може да се окажат пречка за постигане на количествените цели, които с две думи могат да се обобщят като: ЕЦБ да увеличи балансовото си число до 3 трлн. евро.
Например, според регулациите заложени в споразумението Базел III търговските банки имат стимули да държат държавни облигации в своите активи, което не ги задължава да отделят допълнителни резерви като буфер. Ако банките решат да продадат държавните ценни книжа и с постъпленията да увеличат кредитирането, то те ще трябва да заделят пари на страна като буфер, което със сигурност не ги устройва предвид слабите им баланси.
Да не говорим, че все още търсенето на кредити в еврозоната е слабо, което е една от основните причини за ниската кредитна активност. В първите две седмици програмата изглежда върви по „мед и масло“ що се отнася до ко
09:28 | 14.09.22 г.