Ще успее ли Европа да се отърси от глобалната обсесия по лесните пари?

Представянето на количествените улеснения на Европейската централна банка (ЕЦБ) не беше началото на тъмната епоха в европейската парична политика. Тя започна преди много години с подкопаването на непоклатимата дотогава германска марка от канцлера Кол в края на 80-те години на миналия век. Тъмните облаци допълнително се сгъстиха, след като новосъздадената ЕЦБ oбособи рамки на паричната политика, които по същество са насочени към достигането на 2-процента инфлация в Европа, към какъвто темп се насочва и Федералният резерв на САЩ, пише в анализ за Mises Institute икономистът Брендън Браун. 

Тъмнината продължава с неотслабваща сила с решението на ЕЦБ от януари да преследва своя собствена версия на "Великия валутен експеримент", стартиран за първи път от главният архитект Бен Бернанке и колегите му от Федералната комисия за открития пазар (Federal Open Market Committee – FOMC). Надеждата е, че европейските лидери са се запознали както с "постиженията" на Фед в САЩ, така и с "рекордите" на Aбеномиката в Япония.

Големият въпрос към сеньор Драги е един – защо ние в Европа предприемаме паричен експеримент, който вече не сработи в САЩ и Япония? Важно е да се подчертае, че се намираме в периода на най-слабата икономическа експанзия след Голямата депресия в САЩ. Вече сме свидетели и на спукването на огромния суровинен балон, който, макар че все още не е потвърдено, почти сигурно ще има тежки последици за Япония и за икономическия ренесанс, който премиерът Шиндзо Абе обеща.

Но не, Европа не се поучи от нищо от това. Вместо това в навечерието на количествените улеснения на хоризонта се появяват още глупости. Първо от Рим премиерът-социалист Матео Ренци призова еврото да направи плавно спускане до паритет спрямо щатския долар, което щяло да бъде неговото "естествено ниво". След това пък бившият член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Лоренцо Бини Смаги (понастоящем председател на Управителния съвет на френската банка Societe Generale – бел. ред.) в свой материал за водещия кейнсиански финансов вестник във Великобритания Financial Times се възхити как институцията е напът да се отрече от политическата намеса от Берлин в защита на "ценовата стабилност" (с други думи – 2% инфлация). Според Смаги ЕЦБ е установила своята "независимост", точно както Бундесбанк го е направила спрямо Конрад Аденауер, повдигайки лихвените ставки с два процентни пункта, когато през 50-те години на миналия век канцлерът е поискал понижение.

Сега, когато паричните "варвари" най-накрая поеха контрола над Франкфурт, осъществявайки невероятно политическо сътрудничеството с канцлера Ангела Меркел, може би вече е твърде късно да се запитаме дали и кога системата, основана на стабилни пари може да се върне. Кейнсианските политики активираха разнообразни рискове, включително политическо земетресение в Германия, за която не се изключва възможността да помисли за възкресение на "непоклатимата германска марка".

Но нека се върнем една крачка назад и да преразгледаме последните коментари на Кенет Рогоф от Давос. Независимо от цялостните си икономически възгледи, той успя да изрече известни истини за вероятното бъдеще на дългосрочната инфлация. Рогоф представи мрачно предупреждение, въпреки че не е ясно дали той го разглежда като такова. Пазарите на дългосрочните облигации в момента предполагат, че централните банки в САЩ, Европа и Япония ще ударят на камък в постигането на техните цели за 2% инфлация и че ръстовете на потребителските цени ще останат доста под това ниво, дори и в дългосрочен план. Това е безразсъдно. Централните банки могат да изглеждат слаби за сега, но никой не бива да подценява силата им за постигане на инфлация в дългосрочен план!

Професор Рогоф не навлиза в подробности за това как институциите могат да възвърнат тези си способности, но от техническа гледна точка бихме могли да кажем, че това ще се случи, когато неутралното ниво на лихвения процент започне да се покачва - дали (оптимистичният вариант) заради подобряването на икономиката и възможностите за инвестиция или (песимистичният) поради нарастващия капиталов недостиг. При положение, че неутралното ниво на лихвения процент нарасне масивните свръхрезерви в различни парични системи ще захранят по-широк паричен и кредитен бум.

Това е начинът, по който се провали политиката на лесни пари на Франклин Делано Рузвелт (1934-1936 г), приключила с Голямата депресия в периода 1937-1938 г., която в крайна сметка приключи с висока инфлация и... война. Да се надяваме, че повторението на историята, осигурено ни от тройката Обама-Меркел-Aбe, ще бъде различно.