Дания, чиято национална валута е обвързана с еврото, несъмнено направи някои необичайни стъпки, за да защити кроната, пише BBC. Тя спря продажбата на всякакви държавни облигации, за да блокира възможността инвеститорите да купуват датски крони.
Дания направи това, след като понижи лихвените проценти и купуваше от своята валута. Датската централна банка тласна лихвите още по-надълбоко на отрицателна територия до рекордния минимум от - 0,5% след три понижения в рамките на две седмици.
Последното бе предизвикано от отказа на Швейцария от въведения преди три години таван на курса на франка спрямо еврото.
И така, цената на кредитирането на Дания - лихвите по държавните облигации с падеж след 10 години - спаднаха до най-ниското ниво в света, като изключим Швейцария, където доходността е отрицателна. Когато тегли заеми, Дания плаща само 0,16% лихва, която е по-ниска от лихвата на Германия (0,31%) и дори на Япония (0,36%).
След доброволното оттегляне на Дания от дълговите пазари, броят на страните в Европа с максимален кредитен рейтинг AAA и от трите големи рейтингови агенции намаля от шест на пет.
И така, може ли Дания да поддържа това положение или може да поеме по пътя на Швейцария?
Поради размера на своя пазар за инвеститорите Дания няма същия статут на "сигурно убежище" като Швейцария. Няма толкова много активи за купуване и пазарът не е така ликвиден.
За разлика от швейцарския франк, чийто курс бе фиксиран заради временния смут, предизвикан от кризата в еврозоната преди три години, датската крона е вързана от десетилетия - сега към еврото, а преди - към германската марка, и устоя по време на няколко доста бурни периода в началото на 90-те години на 20-и век.
Инфлацията възлиза на незначителните 0,3%, така че датската централна банка има пространство за намеса на валутните пазари, още повече че тя (засега) няма огромния баланс, който допринесе за отказа на швейцарската от тавана спрямо еврото.
Държавният дълг на Дания е нисък - по-малко от половината от нейния брутен вътрешен продукт - и реално тя няма проблем със своето финансиране, предвид равнището на лихвените проценти.
Частните дългове обаче са големи, особено на жилищния пазар, което неизменно предизвиква безпокойства.
Положителен страничен ефект за длъжниците от отрицателните лихвени проценти е, че за първи път датски кредитор, Nordea Kredit, според съобщения, плаща на клиентите си с ипотека, за да взимат заеми, като предлага минусова лихва. Други компании от бранша обаче не следват нейния пример, тъй като не е ясно как се процедира с отрицателни лихвени проценти.
В Европа сега дори се чуват призиви за разработване на съответни софтуерни системи и за провеждане на дебати как да се работи с отрицателни лихвени проценти. Според изчисления има 4 трилиона долара суверенен дълг, включително 10-годишни швейцарски държавни облигации, с негативна доходност.
В тази среда датската крона може да изглежда привлекателна и е възможно това да подложи на натиск фиксирания курс към еврото, особено предвид факта, че Европейската централна банка ще започне през март количествено облекчаване или наливане на пари. Скоро може да разберем дали Дания ще успее там, където други се провалиха. (БТА)
Още видео материали вижте в Bulgaria On Air
06:07 | 14.09.22 г.